Убиецът на Моника затваря лаптопа и се връща в безопасния район на комуната. На лицето му се изписва усмивка. Колко иронично, че бащата на Антонио, Анджело – име, което означава „ангел, Божествен вестоносец“, му даде информацията, която ще му позволи да убие сина му.
Capitolo XVIII
666 Г. ПР. ХР.
КЪЩАТА НА ТЕВКЪР И ТЕТИЯ В АТМАНТА
Слънцето изгрява над Адриатическо море. Обагрено в ягодово и ванилово, небето отразява гладката като огледало морска шир. Лек бриз лъхва Тетия и развява назад дългата ѝ черна коса.
Плочката е опечена и готова.
Тетия се замисля за произведението и измамата, свързана със завършването му. Снощи докараха Тевкър, за да се възстановява вкъщи. Тетия предано се грижи за него, докато той заспа. После се върна при глинената плочка, внимателно я изпече в новата пещ, която сама изкопа в земята и напълни с изсушени фъшкии, дърва, морска сол и сухи листа. Когато огънят се засили, тя го покри с греди и глинени чирепи, за да запази високата температура, като прецени времето така, че да може да извади изпечената творба при първите лъчи на зората.
Изпита голямо облекчение, че не се е напукала. Въпреки че при внимателно вглеждане се виждат стотици миниатюрни цепнатини, сякаш змиите, които издяла, тайно са пълзели по повърхността.
Глината не беше чиста. В нея има отровни отложения и нежелани минерали. В един момент Тетия беше убедена, че наслагванията ще разцепят плочката по време на печенето. Не се случи. И като го поглежда сега, скулпторката се убеждава, че произведението ѝ е станало точно такова, каквото очакваше магистратът Песна.
Прекрасно е.
Най-красивата от всичките ѝ творби. Става ѝ жал, че трябва да я даде.
Тетия бавно почиства плочката. Слага я в задната част на колибата и усеща странно чувство в корема. Къркорене. Като глад. Само че по-различно.
Слага ръка върху корема си. Ако не греши, дори детето изглежда доволно, че е завършила релефа.
Тя покрива плочката с плат и започва да реже плодове за закуска. Замисля се за обичая, когато в селото някой се разболее, съседите да идват с малки подаръци като израз на подкрепа и пожелание за бързо оздравяване. Носят плодове, сокове, дори малки талисмани. Никой обаче не донесе нищо за Тевкър. Никой не мина да го види.
Ярки снопове слънчеви лъчи проникват в колибата и огряват лицето на Тевкър.
Топлината го събужда.
Той сяда в леглото и протяга ръце в търсене на жена си.
– Тетия!
В гласа му има нотка на паника.
– Тук съм. – Тя се приближава и погалва сплъстената му коса. – По-добре ли си? Тази нощ спа дълго и дълбоко. Ако не издаваше звуци като мечешко ръмжене, щях да те помисля за мъртъв.
Той се усмихва и вдига ръце към главата си, близо до мястото, където тя го докосва.
– Чувствам се укрепнал. – Превръзките му са се разхлабили и компресът е паднал. – Но очите ми щипят, сякаш са пълни с пясък.
Тетия вижда, че превръзката се е разместила и зениците му са открити. Той гледа право към нея.
Но не вижда нищо!
Тя се приближава. Търси знак, че я е познал. Нищо.
Тевкър усеща нещо. Може би мълчанието ѝ. Може би някак прочита мислите ѝ.
– Какво правиш?
– Нищо, мили – отговаря тя, като преглъща гузно. – Превръзката се е разместила. Легни да я наглася.
Тевкър се подпира на лакът и ляга.
Тетия сипва вода в една купа и с парче вълна внимателно избърсва коричките от клепачите и очите му. Възсяда бедрото му и за момент и двамата си спомнят последния път, когато правиха любов. Той се усмихва и Тетия усеща как членът му се втвърдява под нея. Той протяга ръка и докосва висящата като завеси коса.
– Благодаря ти, мила моя. Благодаря, че си до мен и не ме изостави. Онзи ден си помислих, че си решила, че щом боговете са ме зарязали, и ти трябва да го направиш.
– Шшшт! – Тя поставя пръст пред устата си. – Не говори така.
Тевкър замлъква. Пръстите му замръзват като ледени висулки във водопада на косата ѝ.
Тя се навежда и целува пресъхналите му устни. Навлажнява ги с езика си и той тихо изстенва.
Тетия бавно съблича дрехите си и започва да целува гърдите и пениса му. Сега ще се люби с него. Бавно. Нежно. А после ще му каже. Ще му каже, че трябва да отиде при Песна.