Тримата отново пълнят чашите си и се настаняват в ниша с възглавнички и изглед към градината. Песна събира тогата около краката си, кръстосва ги и се намества удобно.
– Целта е проста: да направим така, че градските големци да ме приемат не просто като равен, а като свой бъдещ водач – човек, който ще им помогне да осъществят амбиции, за които не са си помисляли дори в най-смелите си мечти...
Целе докосва ръката му и добавя:
– И да постигнат богатства, надхвърлящи и най-алчните им фантазии.
Песна кимва:
– Точно така. Ако изключим силата и страха – а трябва да ги изключим, защото нямаме могъща армия на наше разположение, остават само два начина да държиш в подчинение влиятелните мъже – за топките или за кесията. След церемонията в храма и преди пиршеството и курвите ще заведем многоуважаемите ни гости в сребърните мини и ще ги отрупаме със скъпи дарове. Ковачите ми работят и в момента. Така ще си осигурим подкрепата им за новите градове, които ще построим на изток от река По.
Някой почуква и те замълчават. Ларт се показва на вратата:
– Водя ти гадателя, както заповяда. Чака вън.
Песна се измъква от меките възглавници.
– Доведи го.
– Още е сляп, господарю.
– Значи ще си имам куриоз – Поомекнал от виното, Песна поглежда Кави. – Дано да се окаже толкова ценен, колкото предрече.
Ларт въвежда Тевкър. Гадателят е задъхан – или от усилие, или от страх. Целе измърморва:
– Прилича на изгубено псе.
– Да се надяваме, че още има скрити номера за господаря си – измърморва Кави, като се усмихва самодоволно.
Тевкър притиска слепоочията си с пръсти и проговаря:
– В тази стая има четирима души. Двама от тях не са ми познати – седят в южния край до отворения прозорец и си шепнат. Мъжът, който ме доведе, все още стои зад мен, до вратата, несигурен каква ще е ролята му в тази сбирка. – Прави една крачка вляво, една напред, протяга ръка и се покланя. – Господарю Песна, приветствам те. Изгубих зрението си, но сега виждам много повече, отколкото преди.
Песна стиска ръката му със своите.
– Много съжалявам да науча, че слепотата ти е трайна. Поканихме много благородници за освещаването на храма и се надявахме да проведеш церемонията.
– Все още съм в състояние да изпълнявам задълженията си.
Песна се усмихва подигравателно и се обръща към приятелите си:
– Смел отговор, друже. Кажи ми, моля те, въпреки нещастието ти, още ли си убеден, че боговете искат да бъдеш наш гадател.
– Вярата ми в това е по-непоклатима отпреди – отговаря спокойно Тевкър.
Песна отново поглежда приятелите си:
– Бих искал да остана насаме с гадателя си.
Те се споглеждат, после мълчаливо излизат. Песна се приближава до Тевкър и го оглежда изпитателно.
– Жена ти е талантлива скулпторка. Каза ли ти какво направи за мен?
– Каза, че е помагала на ковача ти да изработи дарове за всяко помещение в храма и искаш аз да ги осветя.
– Дааа! – Песна развеселено си дава сметка, че скулпторката е колкото талантлива, толкова и досетлива. – Жена ти те е осведомила добре. Наистина ще ти бъда благодарен, ако осветиш тези дарове заедно с други, които държа тук, в съседната стая.
– Може ли да докосна произведенията на жена си, за да се запозная с тях?
Въпросът заинтригува Песна.
– Изпитваш ме, нецвисе. Не знам защо, но имам чувството, че си наумил нещо, което се разминава с намеренията ми.
– Може ли?
Песна понечва да откаже, но му хрумва идея. С елемент на забавление.
– Ела с мен – заповядва той. – Ще ти освободя пътя.
Тевкър му позволява да го преведе през две врати. Песна спира и обявява:
– Това е стаята с даровете. Има над двайсет ценни предмета, които лично съм поръчал и ще принеса в дар пред боговете. – Завежда гадателя по средата на стаята. – Сега си в средата. Да видим дали боговете още са благосклонни към теб.
Хваща Тевкър за раменете и леко го завърта, докато главата му се замае.
– Ако откриеш произведението на жена си, ще останеш мой нецвис и ще осветиш храма. Ако ли не, ще накарам Ларт да изпита издръжливостта ти, като те овеси на куките.
Магистратът го пуска. Тевкър се олюлява и почти изгубва равновесие.
– О, за малко да забравя – добавя Песна. – Има и друго правило: можеш да пипнеш само шест предмета. Затова избирай внимателно, млади гадателю.
Тевкър възвръща баланса си. Потиска разсейващия трепет в сърцето си. Успокоява дишането си.
Чува шума от елегантните кожени сандали на Песна на запад от себе си и се досеща, че магистратът е застанал близо до сребърните творения. Не точно до тях. Може би срещу тях, за да наблюдава по-добре търсенето. Изострените сетива на Тевкър му подсказват, че в стаята няма прозорец – несъмнено предпазна мярка срещу крадци. Единственият свеж въздух, който усеща – леко течение през отворените му сандали – идва от вратата, през която току-що влязоха.