– Искаш ли да пием по кафе, преди да се прибереш? – предлага на Валентина. – Един приятел има ресторант наблизо и никога не затваря преди три.
Тя се усмихва насила:
– Grazie. С удоволствие.
Правят само няколко крачки, когато викът на Монтезано, застанал на входа на палатката, ги кара да спрат:
– Вито, два са – два трупа, не един. Намерих втори череп.
ТРЕТА ЧАСТ
ДВА ДНИ ПО-КЪСНО
31
В НАШИ ДНИ
МОРГАТА НА БОЛНИЦА „САН ЛАДЗАРО“, ВЕНЕЦИЯ
В голямото строго охранявано помещение встрани от главния корпус на моргата, са монтирани допълнителни охладителни и филтриращи системи и районът е разчистен от всякаква ненужна екипировка.
Телесните части са разопаковани. Внимателно се води протокол кой къс от кой чувал е взет и кой чувал – от коя част на лагуната. Данните се вкарват в компютъра и местата се означават на карта, закачена на стената. Силвио Монтезано и хората му внимателно вземат проби на телесни течности от всеки чувал. По същия начин се събират и проби от планктон и други частици, етикетират се и веднага се изпращат за анализ в лабораторията на карабинерите. Вътрешните тъкани, особено оскъдните останки от бял дроб и стомах, ще бъдат изследвани отделно. Ноктите – ако изобщо бъдат намерени такива – ще бъдат остъргани. Останките от дрехите на жертвите са прострени, изсушени и след като се определи на кое от телата са били, също ще бъдат изпратени за анализ. Всеки в екипа на Монтезано е наясно със задачата си и начина, по който се очаква да я изпълни. Ако професорът имаше прякор, щеше да е „Прецизния“.
Двойното посмъртно изследване е изтощителен труд. Необходими са херкулесови усилия за разпознаването на двете жертви и за откриването на микроулики, които биха могли да разкрият мястото, където са били убити, и човека – или хората, които са извършили деянието.
За всеки освен за патолога това е ужасно изживяване; за шейсет и две годишния медик то е един от най-вълнуващите и предизвикателни моменти в кариерата му. Две различни тела, изхвърлени на едно място, опаковани по един и същи начин. Няма съмнение с какво си има работа.
Нещо, с което досега не се е сблъсквал.
Никога в дългата си и впечатляваща кариера като съдебен патоанатом професорът не се е срещал с най-смъртоносното същество, известно на човечеството и науката.
Сериен убиец.
Тримата му помощници се трудят като роби, за да подготвят и подредят няколкото отрязани крайника. Тук е Изабела Ломбардели, следовател от ОНИК – Отдел за научни изследвания към Корпуса на карабинерите, която служи като офицер за свръзка между лабораторията, моргата и отдел „Убийства“.
Монтезано се дръпва назад и със задоволство установява, че работата върви с пълна сила. Като добре смазана научна машина. Машина, която няма да пропусне нищо.
Скоро ще стане интересно.
Скоро ще почисти всички кости с обикновен домашен препарат за миене и ще изследва отблизо как са били отрязани и обезобразени, какво е използвано за разчленяването им. Но още сега труповете имат какво да разкажат.
И двете жертви са мъже: единият – между двайсет и пет и трийсетгодишен. Другият – поне два пъти по-стар, най-вероятно наближаващ седемдесетте.
Трупът на по-възрастния е в по-напреднал стадий на разлагане, престоял е с месеци повече от другия. Между двете убийства обаче има ясни прилики. Костите и на двата трупа са прерязани с трион. Не немарливо разсечени или строшени. От личния си опит патологът знае, че това е необичаен начин за разчленяване на труп. Повечето убийци от практиката му просто хвърлят и бягат, като разумно предпочитат да не се бавят много дълго около жертвата след смъртта ѝ от страх, че това увеличава риска да бъдат заловени. Прорезите се правят почти винаги на едни и същи места: врат, мишници, бедрени стави. Пет класически точки за разчленяване.
Убийците на мафията отрязват и китките. Много често се правят разрези през задната част на коленете и лактите, за да се намали дължината на парчетата – за по-удобно пакетиране, пренасяне и изхвърляне, без да се привлича внимание. Единайсет места за прерязване. Понякога тринайсет или петнайсет, ако раменната и бедрената кост са прерязани през средата, но това се случва много по-рядко.
Тук обаче, при тези тела от лагуната, има нещо друго.
Нещо странно.
При първата жертва, по-възрастния мъж, всички пръсти на ръцете и краката са отрязани – двайсет разреза.