Освен това торсът е прерязан между ребрата на минимум шест места.
Крайниците са разфасовани в стила на мафиотските убийства – още единайсет разреза.
Монтезано не е преброил всички разрези, но предполага, че са няколко десетки.
Над петдесет индивидуални разчленявания.
При втората жертва, по-младия мъж, положението не е толкова тежко. Но пак има разчленяване в стила на мафията.
Единайсет разреза – включително китките и торса.
В този случай обаче гръдният кош също е отворен – прерязан през средата на гръдната кост. Има необичайни прорези през средата на раменните и бедрените кости. Изглежда, убиецът е бил по-спокоен, не е бързал. Бил е по-обигран.
Или нещо друго?
Монтезано се пита дали убиецът се е опитал да направи нещо с първата жертва, но не е успял. Може би представите му не са се реализирали особено добре на практика.
Или е друго?
Какво?
Професорът сваля очилата и гумените ръкавици и излиза от хладилното помещение. Има нужда да постои на светло. На свеж въздух. Трябва му време и пространство, за да избистри ужасяващите мисли, които се въртят в главата му.
Сяда на една каменна стеничка на шарена сянка в двора на болницата и дневната топлина сгрява смразените му кости и прояснява ума му.
Постепенно отговорът се оформя в главата му.
Убиецът се е опитвал да нареже жертвата си на стотици парчета. На шестстотин шейсет и шест, за да бъдем по-точни. Но не е успял.
Само хирург, месар – или може би самият Монтезано – би могъл да се справи с такава задача.
На патоанатома му хрумва нещо, което го кара да потрепери.
Нещо липсва.
Нещо, от което е сигурен, че водолазите и лаборантите му няма да намерят никаква следа. Нещо, което разложението може да е замаскирало, но не би могло да е разградило напълно.
Черният дроб на жертвите.
Той знае, че ги няма. Кръвта в слепоочията му започва да пулсира.
Защо?
Защо му е на някого да прави такова нещо?
Capitolo XXVI
666 Г. ПР. ХР.
ХРАМЪТ, АТМАНТА
Събрали са се от цялата страна: от бреговете на Тиренско море, от двете страни на река По, от Спина, Мантуа, Фелсина и Атрия. Единственото място, откъдето не е дошъл никой, е Рим. Най-богатите и могъщи мъже на Етрурия влизат в новия храм на Атманта. Но сред тях няма нито един римлянин.
Песна и Кави се отделят от набъбващата тълпа, от перчещите се големци и церемониалните музиканти, свирещи на двойни флейти и многострунни цитри.
– Проклятие! – Магистратът е толкова разгневен, че не го свърта на едно място. – Тези проклети римляни са трън в петата. Отсъствието им е по-вредно, отколкото можеше да е всичко, което биха направили, ако са тук. Мълчанието им е по-оскърбително от надменните им и целомъдрени поучения. Сега ми се иска да бях достатъчно предвидлив и изобщо да не ги бях канил.
Кави посочва към храма:
– Време е да влизаме. Казал ли си на някого, че си поканил римляните, а те не са дошли?
– Не. – Песна овладява гнева си. – Единствените, които знаят за поканата, сте ти и вестоносецът.
– Момчето няма да продума. Аз ще се погрижа за това.
В горичката зад храма Ларция донаглася закривената конична шапка, която е ушила за сина си. Той е облечен с новите си одежди: красива черна мантия с ресни по ръба и дълга черна туника. Бос е и е изходил и запомнил наизуст всяка стъпка, която трябва да направи по време на церемонията.
Майка му е развълнувана:
– Тевкър, чувам флейтите и тръбите. – Целува го и гласът ѝ тъжно потреперва, защото той не може да види гордостта в очите ѝ. – Обичам те, синко. Много се гордея с теб.
Целувката на майка му още не е изсъхнала на бузата му, когато Тетия го прегръща и му пожелава успех:
– Ето, ето тук.
Поставя дясната му ръка на един кол, забит в твърдата земя. Това е началната точка. От тук нататък трябва да се справи сам. Един пропуск, една малка грешка, едно неправилно изчисление и службата ще се превърне в цирк.
Венти извиква от храма. Звучи неспокойно. Разтревожен баща, който би предпочел синът му да не се подлага на подобно изпитание:
– Всички са готови. Чакат те.
Музиката свири. Тъжни струни. Протяжен плач от флейтите. Четиримата помощници на гадателя, забулени с качулки, са застанали на местата си – двама пред и двама зад него. Те ще му помогнат да заколи жертвените овце на новите олтари извън храма, построени така, че кръвта да попива направо в пръстта, за да бъде изпита от божествата на земята.