– И двата мъжки трупа са разрязани с един и същи трион, най-вероятно мощен бензинов модел, с петдесетсантиметрова верига. – Поглежда мъжа, който ѝ зададе въпроса за бичкията. – Този инструмент вероятно има 50-кубиков двигател, колкото на малък мотопед. Извършителят едва ли се е опитвал да се крие, докато го е използвал.
Вито не се сдържа и се намесва:
– За да сме наясно, искаш да кажеш, че двамата мъже са били нарязани с един и същи трион, така ли?
– Да – отвръща тя след кратко колебание.
Монтезано се включва, като се обръща към целия екип:
– Моля да обърнете внимание. Основната дума тук е „нарязани“. Трионът е използван за разчленяването, но не за убийството им.
– Професорът е абсолютно прав – добавя криминалистката. – Изобщо не твърдя, че деянието е извършено от един човек. Не казвам и че е извършено от няколко. Това ще установите вие. Казвам само, че за разчленяването е използван един и същи инструмент.
Това е най-категоричното твърдение, което Изабела би могла да направи при сегашните обстоятелства. Благодари на всички и отново дава думата на Роко Балдони. Той прехвърля следващия лист и продължава:
– Трябва да се имат предвид още няколко фактора. Трите трупа са открити в рамките на десет километра един от друг. Двата от лагуната са силно разложени, затова не е сто процента сигурно, че черният им дроб е изваден, но можем да кажем, че в телата не са намерени органи. Тъй като Моника не е разчленена и затова няма следи от трион, това изваждане на органите е основната връзка между трите убийства. Професор Монтезано ни каза, че по-възрастният мъж е имал множество наранявания в задната част на черепа, свидетелстващи за ожесточено нападение отзад с тъп предмет като камък или чук. Въпреки напредналия стадий на разлагане при по-младия мъж има индикации, че е бил прободен с нож отстрани на врата. Спомнете си, че Моника Видич е била отвлечена и вързана от много самоуверен и спокоен убиец. Прерязал е гърлото ѝ, докато я е гледал в очите, тоест не е бил нито плах, нито неопитен и е искал да я гледа. Говорих с нашия психолог и той смята, че имаме работа с убиец, който действа самостоятелно и се развива. Първото нападение, откъм гърба, е прибързано и страхливо – знак, че не е бил уверен в себе си. Второто нападение вероятно е било отстрани с нож – индикация, че убиецът е скъсил дистанцията и е станал по-смел в действията си. Последното нападение е смело отвличане и екзекуция, в която той напълно е владеел положението. Това означава, че убиецът усъвършенства методите си.
Валентина вдига ръка:
– Моника е била прободена над шестстотин пъти, а тялото ѝ изобщо не е разчленявано. Това изглежда коренно различно от предишните два трупа.
– Права си, така изглежда – намесва се Вито. – Но следите от нож по костите на мъжете и изваждането на черния дроб са основните свързващи фактори.
– Добре, но как ще обясните разликите? – настоява тя.
Вито си дава сметка, че младата му колежка иска да разбере повече за психиката на мъжа, когото търсят.
– Мисля, че убиецът се е упражнявал върху първите две жертви – обяснява той. – Опитвал се е да измисли ритуален начин за убийство. При по-възрастната жертва е оплескал всичко; с втората се е опитал да бъде по-прецизен; а при Моника е постигнал желания резултат.
– Ако вече е постигнал желания резултат, какво ще прави сега? – обажда се Том.
Вито, Валентина и Монтезано отговарят в един глас:
– Ще убие отново.
Capitolo XXVIII
666 Г. ПР. ХР.
АТМАНТА
Арнза и Мазу изпълняват заповедта на Ларт с огромно удоволствие. Отскоро работят за него и той почти не им обръща внимание, камо ли да им повери някаква важна задача. Сегашната е още по-приятна, защото лично имат зъб на гадателя. Изчакват, докато якият баща на Тевкър се отдалечи и се присъедини към другите хора, излизащи от храма. Тогава действат бързо.
Арнза, по-дребният от двамата, казва:
– По заповед на магистрата Песна, трябва да дойдеш с нас.
Преди гадателят да възрази, двамата го хващат за лактите и го повличат покрай източната стена на храма.
– Каква е целта? – протестира Тевкър. – Защо толкова бързо, та да не мога да изпратя хората както трябва?
– Имаме заповед да те претърсим. – Двамата стражи се споглеждат и се подсмихват. – Каквато и сила да се наложи да употребим.
– Защо? Защо трябва да ме претърсвате?
Мазу изчаква, докато се отдалечат от храма и стигнат в един храсталак отзад. Навежда се и Тевкър усеща воня на старо месо в дъха му.