Той махва небрежно:
– Знам, знам – ти просто го обичаш. Любов! Любов! Любов! – Гатусо я избутва през вратата, като се усмихва. – Чао, Танина. Пази се и се погрижи еврейчето да те изпрати благополучно до дома.
Тя повдига полата си и се затичва. Вече започва да се стъмва и става студено. Художниците са вдигнали стативите си от брега на канала и повечето улични търговци са се прибрали. Тя минава по моста и влиза в кривите улички. Първо на изток, после северозападно настрани от криволичещия Голям канал към един от най-северните острови.
Танина познава еврейското гето – първото в Европа, откакто се помни. Католиците за малко не разрушиха квартала. За евреите има всякакви рестрикции. Търговията, правата, общественото положение, дори движението на хората е ограничено зад високите стени. Все пак, ако не броим някои акции за затягане на реда, стражата обикновено си затваря очите за онези, които се отнасят добре с тях, и така животът си върви.
Танина влиза в гетото и атмосферата му веднага я изпълва с вълнение. Мястото кипи като котел от движение и пазарлъци, улиците гъмжат от търговци и лихвари. Кожи, дрехи и килими се внасят и изнасят от магазините. Въпреки късния час шивачи, бижутери и бръснари работят неуморно. Танина едва се дръпва от пътя на двама продавачи на вода, които бързат, нарамили тежък товар от частния кладенец на господаря си. Тук ѝ харесва. Харесва ѝ енергията, опасността, чувството, че прави нещо забранено. Спира пред магазинче до една работилница за ковчези, за да купи някои скромни провизии: чесън, лук, пилешко и хляб.
Жилището на родителите на Ермано в Новото гето се състои от няколко стаи в една пренаселена пететажна сграда, обвита в постоянна сянка и в задушлива миризма от намиращата се в съседство медна леярна. От лоялност към семейството той е отказал няколко по-добри предложения за работа при конкурентите в другия край на квартала – Старото гето.
Танина заварва любимия си както винаги приведен над книгите.
Велики текстове и рисунки от Египет, Константинопол, древна Италия, Германия и Франция са натрупани по разкривеното му легло и по прашния дървен под, на който е седнал. В книгите са описани с подробности съкровища от всички велики епохи и империи на света.
– Bonsoir, ma chérie! – поздравява я на френски, когато тя влиза. Повтаря същото на сносен английски: – Good evening, my darling! – Изправя се, освобождава ръцете ѝ от покупките и завършва на немски: – Guten Abend, mein Liebling.3
После я целува по устата.
Тина се освобождава от прегръдката му, за да си поеме въздух. Очите ѝ заблестяват от възбуда. Тя се вглежда продължително в него. С всяка изминала минута ѝ се струва по-красив. Мургав, строен, мускулест, с очи, които я карат да се усмихва и разтапят сърцето ѝ. Танина разкопчава тежката вълнена пелерина.
– Сега ли да сготвя или по-късно?
Ермано поставя ръце върху яката на блузата ѝ, пронизва я с поглед и разкопчава първото копче.
– По-късно. Много по-късно.
3 Добър вечер, мила моя! – б. пр.
42
В НАШИ ДНИ
ИЗОЛА МАРИО, ВЕНЕЦИЯ
Убиецът на Моника Видич знае кои са. Нямаше да е по-сигурен дори ако развяваха знамето на карабинерите. Глупостта им го забавлява. Напушва го смях при мисълта, че си въобразяват, че ще го хванат неподготвен, ако дойдат с няколко лодки без отличителни знаци.
Абсурд.
Наблюдава на мониторите как слизат на брега като непохватни туристи след първо пътуване с гондола. Глупаци!
Камерите с висока разделителна способност оглеждат водната повърхност в далечината и засичат синьо-белите корпуси на стандартните катери на карабинерите. Мислят се за невидими. Колко смешно. При сегашните технологии нищо не е невидимо. Все още с усмивка на лице убиецът весело минава от хангара в основната постройка. Спира да поприказва с двама нови членове на комуната, после отива в задния салон, за да е заедно с другите, когато дойдат да ги „изненадат“.
Старите медни звънчета на входната врата на имението зазвъняват.
Настъпва суматоха.
На лицата на няколко от висшите охранители се изписва тревога. Плешив мъж, който вероятно винаги изглежда сериозен, се представя на висок глас. Карвальо – майор Карвальо. Държи заповед за претърсване високо над главата си и нахълтва като инспектор Клузо от „Розовата пантера“. Убиецът на Моника се пита кога този палячо ще се спъне и ще си счупи нещо. Зад него влиза армия от цивилни полицаи, въоръжени с торбички за веществени доказателства и сериозни физиономии. За убиеца на Моника гледката е толкова смешна, че не може да се опише.