Ефран продължава да бърбори, но Ермано престава да го слуша. Съсредоточава се върху буквите.
– Мисля, че е на етруски. Прилича на етруско писмо.
– Още преди Рим?
– Позна. Много преди Рим и осем-девет столетия преди Христос. Точно този предмет обаче не е чак толкова стар. Писмото изглежда от по-късно време.
Ефран потърква ръце и отбелязва:
– Много образователно. Но по-важният въпрос е колко струва.
– Филистинец! Невъзможно е да преценя, без да го видя. Монахът каза ли дали е от масивно сребро?
Ефран се опитва да си спомни.
– Не – измърморва, – струва ми се, че не. Каза само сребро. – Разперва пръстите си. – Горе-долу с размерите на дланта ми.
– Етруските са добивали сребро. В Италия няма златни мини, макар че с годините златото е станало предпочитан метал за дарове към боговете.
На Ефран му доскучава. Иска само да разбере колко струва проклетото нещо и после да измисли как да убеди монаха да се раздели с него. Изправя се и бавно облича палтото си.
– Ще ти оставя скицата. Кажи ми, ако изясниш тайната на плочката – и цената ѝ.
Ермано дори не забелязва кога си тръгва приятелят му. Навежда се над рисунката и скоро се заобикаля с всички книги за древно изкуство и религиозни предмети, които притежава.
Членовете на семейството му влизат и излизат, минават около него като река около скала. Обядват, вечерят и накрая си лягат, развеселени от вглъбението му.
Постепенно, от книга в книга, той проследява дирите на плочката.
Сигурен е, че буквите са етруски. Открива една примерна азбука, съставена от древни учени, но не намира смисъл в никоя от изброените от тях думи. Когато очите му започват да се уморяват, вече му става ясно, че експертите си противоречат взаимно за основата на езика. Някои, като доминиканския монах Анио да Витербо, твърдят, че има общи корени с еврейския; други го свързват с гръцкия, а мнозина считат, че произхожда от Лидия, на изток.
Никоя от тези теории не помага на уморения Ермано. Той оставя проблемния надпис на една страна и преглежда книга след книга за рисунки, сходни с тези, които монахът е скицирал на рисунката. Не след дълго се убеждава, че първоначалното му предположение е било правилно – това е ясновидец, жрец, харуспекс, нецвис.
Когато първите лъчи на новия ден проникват през мръсните прозорци в дома на Бухбиндерови, очите на Ермано са червени като сурово месо. Вратът го боли и той отчаяно се нуждае да се изпъне в леглото и да си почине добре.
Уморено прелиства последната от древните си книги. Изведнъж вижда това, което търси.
В една прашна, намачкана книга с митове и легенди попада на Плочите от Атманта – легендата за ослепелия гадател Тевкър и жена му – скулпторката Тетия.
47
В НАШИ ДНИ
ХОТЕЛ „РОТОЛЕТИ“, ВЕНЕЦИЯ
Два през нощта.
Силно думкане по вратата събужда Том от дълбокия сън.
Той скача от леглото с разтуптяно от шока сърце.
– Кой е?
Никой не отговаря.
Отново се чува думкане.
Том вече е нащрек. На пръсти. Съвсем разсънен. Животът в Комптън го е подготвил за такива изненади. Отваря рязко вратата, готов да се разправи с натрапника, който и да е той.
Валентина Мораси пада през прага в стаята.
Залита напред и Том едва успява да я хване навреме.
Лъха на алкохол. Бяло вино, ако се съди по миризмата. Косата ѝ е безумно разрошена, а гримът – толкова размазан, че около очите ѝ има тъмни кръгове като на панда.
– Спокойно. Внимавай.
Той ѝ помага да се изправи и с крак затваря вратата зад себе си. Тя измрънква нещо неразбираемо и се довлича до леглото.
Том я придържа внимателно, притеснен да не падне. Изведнъж осъзнава, че не носи нищо друго освен черните боксерки от Тина.
– Извинявай.
Оставя я на леглото и бързо взема панталона си от облегалката на един стол. След като се обува, отново я поглежда:
– Добре ли си?
Тя вяло се усмихва. Очевидно е, че изобщо не е добре. Том бързо отива за чаша вода и ѝ я подава.
– Ето, изпий това. Ще ти стане по-добре.
Валентина отпива съвсем леко, после просто държи чашата във въздуха.
– Съжалявам – много извинявай, че те събудих. Просто не мога да остана сама тази нощ.
Изведнъж му се струва по-объркана и смутена, отколкото пияна.
Том се приближава и вдига чашата към устните ѝ.
– Няма проблем – успокоява я. – Хайде, изпий водата. Нямам кафе, тъй че само с това мога да ти помогна да изтрезнееш.