— Можем да опитаме, Ургит, но шансовете ни за успех не са особено големи. Освен това един дагаш ще се сблъска с големи трудности, уреждайки си аудиенция с императора. На плещите на Закат тежи гражданска война и по всяка вероятност владетелят на Малореа е твърде зает.
— Да, вярно. — Ургит започна да барабани с пръсти по облегалката на трона си. — Въпреки това той непрекъснато получава информация за събитията в Ктхол Мургос, не мислиш ли?
— Несъмнено.
— Тогава защо Закат не стане наш пратеник до Белгарион?
— Мислите ти текат прекалено бързо за мен, Ургит — призна Оскатат.
— Кой е най-близкият град, който малореанците държат в ръцете си?
— Те все още имат малък гарнизон в Рак Ктака. Можехме да го превземем за няколко часа, но не искахме да даваме повод на Закат да се върне в Ктхол Мургос с войските си.
— Аз самият съм дълбоко склонен да приема този начин на мислене — призна Ургит и потрепери. — Но дължа няколко услуги на Белгарион, пък и искам да защитя брат си, доколкото мога. Ще ти кажа как да постъпиш, Оскатат. Вземи три армейски корпуса и се насочи към към Рак Ктака. Малореанците извън градчето ще побягнат към Рак Хага и ще предадат на Кал Закат новината, че сме започнали да нападаме неговите градове. Това трябва да привлече вниманието му. Пообикаляй около града и после го обсади. Поискай разговор с гарнизонния командир, обясни му каква е ситуацията. Аз ще напиша писмо до Кал Закат, в което ще посоча общите интереси, които имат двете ни страни. Сигурен съм, че той не желае присъствието на Агачак в Малореа. Лично аз пък никак не страдам от липсата на стария магьосник тук, в Ктхол Мургос. Ще предложа най-настоятелно да предаде тази информация на Белгарион. Новината за враждебните действия от наша страна ще ни гарантира, че Закат най-малкото ще хвърли поглед на писмото ми. Малореанецът ще се свърже с Белгарион и тогава ще можем да седим и да наблюдаваме как Богоубиеца ще реши проблема вместо нас. — Ургит се засмя. — Кой знае? Това може дори да е първата крачка към помирение между Негово непреклонно величество и мен. Наистина мисля, че е време ангараките да престанат да се избиват.
— Не можеш ли да го накараш да се движи по-чевръсто? — настоя крал Анхег пред капитан Грелдик.
— Разбира се, Анхег — изръмжа Грелдик. — Мога да опъна още платна и ще плаваме бързо като стрела. За около пет минути. После ще се счупят мачтите и ще трябва да гребем с веслата. За коя смяна да те запиша?
— Грелдик, чувал ли си някога думите „ваше величество“?
— Споменавал си ги често, Анхег, но някой път трябва да прочетеш морските закони. Когато сме на борда на този кораб, имам по-голяма власт от твоята във Вал Алорн. Ако ти кажа да гребеш, ще гребеш, щом ти заповядам да плуваш — ще го направиш.
Анхег се отдалечи, мърморейки проклятия под носа си.
— Успя ли? — поинтересува се император Варана, докато кралят на алорните се приближаваше към носа на кораба.
— Каза ми да си гледам работата — изсумтя Анхег. — После ми предложи да хвана веслата, ако бързам толкова.
— Гребал ли си някога?
— Веднъж. Череките са морски народ и баща ми реши, че ще е поучително да направя едно пътуване като матрос. Нямах нищо против гребането. Но боят с пръчка беше много неприятен.
— Значи са били престолонаследника? — невярващо попита Варана.
— Много е трудно да видиш лицето на гребеца, когато се приближаваш откъм гърба му. — Анхег повдигна рамене. — Командирът на гребците се опитваше да ни накара да действаме колкото се може по-бързо. Преследвахме един толнедрански търговски кораб и не искахме да се добере до безопасните толнедранските териториални води.
— Анхег! — възкликна Варана.
— Това беше преди много години, Варана. Сега съм издал заповед никой да не безпокои толнедранските кораби — поне не пред свидетели. Цялата работа е там, че вероятно Грелдик е прав. Ако сложи всички платна, вятърът ще изтръгне мачтите, след което и ти, и аз ще се озовем на греблата.
— Значи няма шанс да настигнем Барак, така ли?
— Не знам. Барак не е толкова добър моряк като Грелдик, пък и неговото огромно корито не се поддава лесно на управление. Всеки ден скъсяваме разстоянието, което ни дели. Щом стигне Малореа, Барак ще трябва да спира на всяко пристанище, за да задава въпроси. Повечето малореанци не биха разпознали Гарион, дори ако кралят на Рива отиде при тях и се изплюе в лицата им. Обаче с Келдар е положението е съвсем друго. Разбрах, че този малък крадец има представителства в повечето градове и села на Малореа. Зная какво мисли Барак. Щом се добере до Малореа, ще тръгне да търси Силк, защото Гарион и принц Келдар очевидно са заедно. Ала аз не бива да питам за Силк. Само ще опиша „Морска птица“ на пристанищните скитници в няколко града. Ще платя няколко халби пиво и ще успея да проследя Барак, където и да отиде. Да се надяваме, че ще го настигнем преди да е намерил Гарион и да развали всичко. Ще ми се онова сляпо момиче да не беше му казвало, че не трябва да върви след риванския крал. Най-бързият известен на мен начин да накараш Барак да свърши нещо е да му забраниш да го прави. Ако беше с Гарион, поне Белгарат щеше да го държи под око.