— А как да го спрем, дори ако успеем да го настигнем? Корабът му може и да е по-бавен от нашия, но е по-голям и превоз на повече хора.
— Грелдик и аз го измислихме — отговори Анхег. — Грелдик има в трюма таран, който се прикрепва към носа на кораба. Ако Барак откаже да се подчини, когато му наредя, ще потопи „Морска птица“.
— Анхег, това е чудовищно!
— Също както и онова, което се опитва да направи Барак. Ако успее да се добере до Гарион, Зандрамас ще победи и всички ще се гърчим под ботуша на някой бог, по-зъл и от Торак. Ако се налага да потопя „Морска птица“, за да избегна тази катастрофа, ще го направя без капка колебание. — Анхег въздъхна. — Ала братовчедът много ще ми липсва, ако се удави.
Тази сутрин кралица Порен беше повикала в личните си покои маркграф Кендон, началника на разузнавателната служба, и издаде заповедите си без никакво колебание.
— Всички, Джевълин — нареди с нетърпящ възражение глас тя. — Искам всички шпиони да се махнат от това крило на замъка и да не се мяркат тук до края на деня.
— Порен! — изстена Джевълин. — Това е нечувано!
— Напротив. Току-що го чу — от мен. Кажи на хората си да изхвърлят и неофициалните шпиони. Искам това крило напълно чисто в рамките на един час. Аз имам свои шпиони, Джевълин, и зная къде са всичките обичайни шпионски скривалища. Изхвърли ги всички до един.
— Горчиво съм разочарован от теб, Порен. Монарсите просто не се отнасят по този начин към разузнавателните служби. Представяш ли си как ще се отрази това върху бойния дух на хората ми?
— Честно казано, Кендон, бойният дух на твоите професионални подслушвачи никак не ме интересува. Става въпрос за задача, която не търпи отлагане.
— Нима разузнавателната служба някога ви е подвеждала, ваше величество? — Гласът на Джевълин звучеше малко обидено.
— Доколкото си спомням, два пъти. Не проникна ли култът към Мечката сред твоите служители? И нима разузнавателната служба не претърпя пълен провал, като не ме предупреди за измяната на генерал Халдар?
Джевълин въздъхна и каза:
— Е, не сме всемогъщи. Някои незначителни неща могат и да убягнат от вниманието ни.
— Наричаш предателството на генерал Халдар и подкрепата му на култа към Мечката незначителни неща?
— Проявяваш ненужна острота, Порен.
— Искам това крило от двореца прочистено от шпиони, Джевълин. Да повикам ли сина си? Ще съставим прокламация, обявяваща постоянна забрана срещу шпиониране на кралското семейство.
— Не би го направила! — Лицето на Джевълин бе станало мъртвешки бледо. — Цялата служба ще се срине. Правото да шпионира кралското семейство винаги е било най-висша награда за отличната служба на шпионина. Повечето от моите хора копнеят за този шанс. — Джевълин се намръщи и добави: — Макар че Силк вече три пъти отказва.
— Махни шпионите оттук, Джевълин, и не забравяй килера, скрит зад гоблена в коридора пред покоите ми.
— Как разбра за него?
— Не съм аз. Всъщност Кева разбра.
Джевълин изпъшка.
Няколко часа по-късно Порен седеше нетърпеливо във всекидневната със своя син, крал Кева. Кева възмъжаваше много бързо. Гласът му се беше превърнал в звучен баритон, рядка мека брада бе започвала да покарва по страните му. Майка му, за разлика от повечето регенти, бе започнала постепенно да го представя на членовете на различните съвети по държавни дела и го въвеждаше в преговорите с чуждите дипломати. Не след дълго можеше да го изтласка към челните позиции на кралството, а самата тя постепенно да се отдръпне от нежеланото бреме по управлението. Порен бе убедена, че Кева ще е добър крал. Той беше почти толкова проницателен, колкото баща си, и притежаваше най-необходимата черта за един монарх — здрав разум.