Някой почука твърде силно на вратата.
— Да? — отговори кралицата.
— Аз съм, Порен — отвърна напорист глас. — Ярблек.
— Влез, Ярблек. Има за какво да поговорим.
Ярблек отвори вратата и след миг влезе във всекидневната заедно с Вела. Порен въздъхна. По време на посещението си в Гар ог Надрак Вела се бе върнала към предишното си състояние. Бе изоставила повърхностната обвивка от добри обноски, която Порен толкова дълго се бе старала да й наложи, а облеклото й показваше, че отново е същото диво, неукротимо същество, както преди.
— Каква е тази суматоха, Порен? — измърмори сърдито Ярблек и захвърли оръфаното си палто и рунтавата си шапка в ъгъла. — Твоят вестоносец едва не уби коня си, за да се добере до мен.
— Получих много важна вест — отговори драснианската кралица. — Мисля, че засяга всички ни. Ала искам да пазите всичко в строга тайна.
— Тайна ли? — изсмя се подигравателно Ярблек. — Знаеш, че в твоя дворец няма нищо поверително, Порен.
— Този път има — отвърна самодоволно Порен. — Тази сутрин наредих на Джевълин да изчисти това крило на двореца от всички шпиони.
Ярблек се засмя.
— И как го прие той?
— Зле.
— Хубаво. Напоследък беше станал прекалено самоуверен. Така, да се захващаме за работа. Какъв е проблемът?
— Изчакай минутка. Откри ли какво е намислил Дроста?
— Разбира се. Той се опитва да се помири със Закат. Действа много внимателно с посредничеството на един малореанец — ръководителя на Бюрото на вътрешните работи — мисля, че се казваше Брадор. Както и да е, Дроста позволява на малореански агенти да използват Гар ог Надрак като предмостие за проникване на запад.
Ала тонът на Ярблек накара Парен да помисли, че има още нещо.
— Кажи ми всичко, Ярблек. Премълчаваш нещо.
— Мразя да си имам работа с умни жени — оплака се Ярблек. — Не зная защо това ми изглежда толкова неестествено. — После търговецът благоразумно се отмести встрани, за да избегне евентуален удар от камите на Вела. — Добре — предаде се той. — Закат се нуждае от пари — целта му е преди всичко да се справи с войните, които води на два фронта. Дроста е намалил вносните мита за малореански килими — поне за търговците, които плащат данъци на Мал Зет. Тези малореанци ни смъкват кожите — на мен и на Силк — по пазарите на Арендия.
— Предполагам, че си се възползвал от тази информация?
— Естествено. — Търговецът се замисли за момент. — Това е шанс да реализираш крупна печалба, Порен — каза той. — Дроста намали вносните мита на малореанците с петнадесет процента. Ти пък ги вдигни със същите проценти — ще направиш пари, а Силк и аз ще смачкаме конкурентите.
— Мисля, че се опитваш да ме измамиш, Ярблек — подозрително каза Порен.
— Аз?
— Ще поговорим за това по-късно. А сега слушай много внимателно — тъкмо затова изпратих да те повикат. Барак, Мандорален, Хетар, Лелдорин и Релг пътуват към Малореа. Не сме съвсем сигурни, но смятаме, че възнамеряват да се присъединят без покана към похода на Белгарион. Ти беше в Реон и знаеш какво ни каза даласианската пророчица. Тези луди глави в никакъв случай не бива да се забъркват в тази работа.
— Напълно съм съгласен с думите ти.
— Ако изпратиш съобщение до твоите хора в Малореа, как мислиш — след колко време ще стигне?
— За няколко седмици, може би малко по-бързо, ако си го поставя като основна цел.
— Този въпрос е от първостепенно значение, Ярблек. Анхег и Варана преследват Барак, но не можем да сме сигурни, че ще го настигнат навреме. Трябва да забавим Барак и най-добрият начин да го направим е да му подхвърляме погрешна информация. Искам да наредиш на своите хора в Малореа да лъжат Барак. Възползвай се от всяка възможност да го отпращаш в погрешна посока. Барак следва Келдар, затова ще проверява какви вести са получени за него във всяко представителство в Малореа. Ако Келдар и другите отиват към Мага Рен или Пен Дака, нека твоите хора му кажат, че е тръгнал за Мал Дария.
— Познавам тази процедура, Порен — рече Ярблек и я погледна замислено. — Ти, изглежда, скоро ще предадеш властта в ръцете на Негово величество Кева, нали?
— Да, след няколко години.
— Щом онази работа в Малореа приключи, мисля, че аз и Силк сигурно ще поискаме да поговорим с теб надълго и нашироко.
— Така ли?
— Какво мислиш по въпроса да станеш наш младши съдружник в търговските операции — след като приключиш със задълженията си тук, в Боктор?
— Много съм поласкана, Ярблек. Какво те накара да се замислиш за подобна възможност?
— Много си умна, Порен, а освен това имаш твърде полезни контакти. Можем дори да подготвим петпроцентен дял за теб.