— И дума да не става, Ярблек — прекъсна ги изненадващо крал Кева. — Процентите трябва да бъдат най-малко двадесет.
— Двадесет?! — почти изкрещя Ярблек.
— Трябва да браня интересите на майка си — любезно отвърна Кева. — Знаеш, че тя няма да е вечно млада, а не бих понесъл да гледам как чисти мръсни подове на преклонна възраст.
— Това е същински обир, Кева — Лицето на Ярблек бе станало моравочервено.
— Не съм опрял нож в гърлото ти, Ярблек — отвърна Кева. — В крайна сметка може би ще е по-добре, ако майка ми започне самостоятелен бизнес. Тя сигурно ще се справи много добре — особено като се вземе предвид фактът, че всички членове на кралското семейство са освободени от драснианските вносни мита.
— Мисля, че току-що се поряза със собствения си нож, Ярблек — злорадо се обади Вела. — Днес бездруго научаваш само лоши новини, затова е време и аз да прибавя своя дял. Когато всичко това свърши, искам да ме продадеш.
— Да те продам ли? На кого?
— Ще ти кажа, когато му дойде времето.
— Той има ли пари да те купи?
— Наистина не знам, но това няма значение. Аз сама ще платя твоя дял от цената.
— Сигурно много те е грижа за него, щом правиш подобно предложение.
— Представа си нямаш, Ярблек. Аз съм създадена за този мъж.
— Казаха ни да чакаме тук, Атеска — повтори упорито Брадор.
— Това беше отдавна — отвърна генерал Атеска, който крачеше нервно из голямата палатка. Беше с униформа и стоманен нагръдник, инкрустиран със злато. — Аз отговарям за благополучието и сигурността на владетеля.
— Те са и моя отговорност. — Брадор разсеяно милваше косматото коремче на малкото коте, блажено отпуснато в скута му.
— Тогава защо не предприемеш нещо по този въпрос? От седмици нямаме никакви новини от него. Дори твоята разузнавателна мрежа не е в състояние да ни каже къде се намира нашият император.
— Зная, Атеска, но няма да престъпя неговата заповед само защото ти се чувстваш нервен или отегчен.
— В такъв случай защо не останеш тук да се грижиш за котенцата? — язвително попита Атеска. — Аз ще изтегля армията още утре сутринта.
— Не съм заслужил това, Атеска.
— Извинявай, Брадор. Просто тази неизвестност ме прави раздразнителен и губя добрите си обноски.
— Аз съм загрижен също като теб, Атеска — каза Брадор. — Ала всичко, което съм научил, въстава при мисълта да не се подчиня на заповед, издадена от императора. — Котенцето в скута на Брадор притисна нежно нос в пръстите му. — Знаеш ли — продължи той, — мисля, че щом Негово величество се върне, ще го помоля да ми даде това котенце. Наистина много се привързах към него.
— Както искаш — отвърна Атеска. — Ако всяка година опитваш да намериш покрив за две-три котила, сигурно ще се предпазиш от други неприятности. — Генералът със счупения нос подръпна замислено ухото си. — Какво ще кажеш да направим компромис?
— Винаги съм готов да изслушам думите ти.
— Добре. Знаем, че армията на Урвон е почти изцяло разформирована, освен това разполагаме с убедителни косвени доказателства, че самият Урвон е мъртъв.
— Да, и аз бих потвърдил същото.
— Зандрамас е прехвърлила силите си в Даласианските протекторати.
— Докладите на моите подчинени съдържат точно такива сведения.
— Ние с теб сме ключови фигури в управата на Негово величество, нали?
— Да.
— Не означава ли това, че трябва да проявим лична инициатива, за да се възползваме от тактическата ситуация, възникнала на бойното поле, без да се консултираме с Мал Зет?
— Имаш право. Все пак ти си прекарал повече време на бойното поле от мен.
— Стандартната практика е такава, Брадор. Добре тогава — на практика кралство Даршива е незащитено. Предлагам да възстановим реда по поречието на река Пелдан и да окупираме Даршива. По този начин ще прекъснем достъпа на Зандрамас към нейната база за подкрепления. Ще разположим главната фронтова линия под хребета на онези планини, за да отблъснем силите й, ако се опита да се върне. Така ще успеем да поставим тези две провинции под контрола на императорската корона. Даже може да спечелим по някой орден.
— Негово величество ще е много доволен, нали?
— Направо ще ликува, Брадор.
— Все още не разбирам как окупацията на Даршива ще ни помогне да открием къде се намира Негово величество.
— Така е, защото не си военен. Трябва да следим движението на врага — тоест на даршиванската армия. Стандартната военна процедура в такива случаи изисква да изпратим патрули, да дебнем неприятеля, определяйки силата му и евентуалните му намерения. Ако тези патрули случайно се натъкнат на императора, докато изпълняват мисията си, още по-хубаво… — Той красноречиво разпери ръце.