— Тогава защо изпращат подобна буря?
— Бурята не ще възпрепятства нито нас, нито Зандрамас.
— Тогава защо бушува така яростно?
— Вероятно е изпратена да държи всички останали далеч от това място. Само определени хора трябва да бъдат на рифа утре. Пророчествата ще се погрижат никой друг да не стъпи на тези брегове, докато нашата работа не приключи.
Гарион погледна Кайрадис. Лицето й беше спокойно, дори лъчезарно. Парчето плат върху очите й скриваше чертите й, ала сега кралят на Рива внезапно осъзна колко необикновено красива в действителност е тя.
— Хрумна ми нещо твърде интересно, дядо — сподели той. — Кайрадис, ти не ни ли каза, че Детето на Мрака винаги е било само? Означава ли това, че утре Зандрамас ще се изправи сама срещу нас?
— Не си разбрал правилно думите ми, Белгарион от Рива. Твоето име и имената на всеки един от спътниците ти са изписани сред звездите след самото сътворение на света. Ала онези, които ще съпътстват Детето на Мрака, не са от значение. Техните имена не се споменават в Книгата на небесата. Зандрамас е единственият пратеник на Тъмното пророчество, комуто е отредена важна роля. Другите, които ще доведе със себе си, са избрани напосоки. Броят им е ограничен, така че да отговарят по численост на твоите спътници.
— Значи битката ще бъде честна — промърмори одобрително Велвет. — Е, мисля, че ще се справим с тях.
— Ала на мен ми се струва, че нещо не е наред — каза Белдин. — Кайрадис, в Реон ти внимателно изброи хората, които трябваше да дойдат тук с Гарион. Доколкото си спомням, моето име не фигурираше в списъка. Мислиш ли, че са забравили да ми изпратят покана?
— Не, скъпи Белдин. Сега присъствието ти тук е необходимо. Зандрамас е включила към силите си личност, която не е спомената в пророчествата. Ти си тук да компенсираш този факт, макар и само по численост.
— Зандрамас не може да играе, без да мами, нали? — рече Силк.
— А ти можеш ли? — попита го Велвет.
— Това е различно. Аз играя за някакви си кръгчета от жълт метал — имам предвид монети, разбира се. Залозите в тази игра са много по-високи.
Вратата на каютата се отвори и капитан Креска влезе с няколко свитъка пергамент под ръка. Беше свалил жакета си и сега носеше брезентово моряшко палто с катранен цвят и нямаше шапка. Късо подстриганата му бяла коса беше в рязък контраст със силно потъмнялото му и обрулено от ветровете лице.
— Изглежда, бурята започва да стихва — съобщи той. — Поне около рифа. Не съм виждал подобно нещо.
— Бих се изненадал, ако беше виждал, капитане — каза Белдин. — Според нас това е първата и вероятно последната буря от този вид.
— Грешиш, приятелю — възрази капитан Креска. — Няма нищо ново в климата по света. Всичко се е случвало и по-рано.
— Остави го — тихо каза Белгарат на Белдин. — Той е мелцен и не е подготвен да приеме подобни неща.
— Добре — започна капитанът и отмести няколко чинии, за да сложи картите на масата. — Сега се намираме тук — посочи той. — В коя част на рифа искате да отидем?
— При най-високото възвишение — каза Белгарат.
— Така си и мислех — въздъхна Креска. — Това е единствената част от рифа, за която картите ми не са точни. По времето, когато трябваше да направя проучвания там, изневиделица ме връхлетя страшна буря и трябваше да се върна. — Капитанът се замисли. — Както и да е — реши той. — Ще спрем на около половин миля от брега и ще отидем с лодка. Ала трябва да знаете още нещо.
— И какво? — попита Белгарат.
— Мисля, че там има хора.
— Съмнявам се.
— Не познавам други същества, способни да кладат огньове. На северния склон на хълма има пещера — моряците от години виждат светлина там. Предполагам, че там живеят пирати. Никак не е трудно да излизат с малки лодки в тъмните нощи и да причакват търговските кораби в проливите.
— Огънят вижда ли се оттук? — попита го Гарион.
— Мисля, че да. Да се качим горе и да погледнем.
Дамите, Сади и Тот останаха в каютата, а Гарион и останалите последваха капитан Креска на палубата. Вятърът се беше укротил. Прибоят по бреговете на рифа вече не бе толкова страшен.
— Ето — каза Креска и посочи напред. — Оттук не се вижда съвсем ясно, но може да го съзрете. Щом стигнем срещу входа на пещерата, сиянието става наистина ярко.
Гарион забеляза тъмночервеникава светлина в подножието на масивния връх, издигащ се сред морето. Другите скали, изграждащи рифа, изглежда, бяха съвсем обикновени, но централният връх имаше по-различна форма. Той напомняше на Гарион за огромните скални зъбери на далечната планина Пролгу в Улголандия.