— Никой не би могъл да даде задоволително обяснение как върхът на това възвишение е срязан по този удивителен начин — каза Креска.
— Навярно историята му е много дълга — отвърна Силк и потрепери. — Тук е доста хладно. Защо пак не слезем долу?
Гарион изчака малко и тръгна редом с Белгарат.
— Откъде идва тази светлина, дядо? — тихо попита той.
— Не съм съвсем сигурен — отговори Белгарат. — Но мисля, че може би причината е в самия Сардион. Знаем, че е в пещерата.
— Наистина ли?
— Разбира се. По време на срещата Кълбото и Сардионът трябва да се съберат на едно място, както ти и Зандрамас. Мелценският учен, който е откраднал Сардиона — онзи, за когото ни разказа Сенджи — е плавал около южния край на Гандахар, после изчезнал във водите по тези места. Прекалено е очебийно, за да е обикновено съвпадение. Сардионът е контролирал учения и той го е отнесъл точно на мястото, на което камъкът е пожелал да отиде. Вероятно ни чака в тази пещера от петстотин години.
Гарион погледна назад. Дръжката на меча му беше покрита в кожен калъф, но кралят на Рива беше убеден, че вижда приглушения блясък на Камъка на доброто.
— Нима Кълбото не реагира на присъствието на Сардиона?
— Може би още не сме достатъчно близо, пък и пътуваме по море. Водата обърква Кълбото. Възможно е и то да се опитва да се скрие от Сардиона.
— Наистина ли може да се справи с тази сложна ситуация? Забелязал съм, че обикновено мисли съвсем детински.
— Не го подценявай, Гарион.
— Тогава всичко се нарежда както е предопределено, така ли?
— Така и трябва бъде, Гарион. Иначе онова, което би трябвало да се случи утре, просто няма да се осъществи.
— Е, татко? — попита Поулгара, когато влязоха в каютата.
— В пещерата има някакъв огън — отвърна той. Но пръстите му казваха нещо различно: „Ще поговорим подробно, когато капитанът си отиде“. — Вълшебникът се обърна към Креска и попита: — Кога е следващият отлив?
Креска присви очи, изчислявайки времето.
— Току-що пропуснахме един — отвърна той. — Приливът настъпва сега. Следващият отлив ще е на разсъмване и ако наблюденията ми са верни, би трябвало голяма част от брега да остане свободна от вода. Сега ще ви оставя да си починете. Досещам се, че утре ще е напрегнат ден за вас.
— Благодаря ти, капитан Креска — каза Гарион и стисна ръката му.
— Няма защо, Гарион — засмя се Креска. — Кралят на Пелдан ми заплати пребогато за това пътуване, така че за мен е удоволствие да ви бъда от помощ.
— Добре — засмя се и Гарион. — Радвам се, когато приятелите ми успяват да забогатеят.
Капитанът се усмихна и излезе.
— За какво говореше той? — попита Сади. — Какъв е този отлив, след който ще се разкрият големи части от брега?
— Такъв отлив има само няколко пъти годишно — обясни Белдин. — Рядко явление, зависещо от положението на слънцето и луната.
— Изглежда, всичко на света полага огромни усилия, така че утрешният ден да бъде изключителен — отбеляза Силк.
— Е, татко — хладно каза Поулгара. — Огънят в онази пещера?
— Не съм сигурен, Поул, но силно се съмнявам, че наистина става дума за пирати — не и след всички неприятности, които пророчествата са създали, за да държат хората далеч от пещерата.
— Тогава за какъв огън става дума?
— Вероятно е Сардионът.
— Той може ли да излъчва червен блясък?
Белгарат повдигна рамене.
— Кълбото свети в синьо. Предполагам, че е логично Сардионът да блести с различен цвят.
— Защо не в зелено? — попита Силк.
— Зеленото е междинен цвят — обясни му Белдин. — Той е смес от синьо и жълто.
— Ти си същинска златна мина за ненужна информация. Белдин — измърмори Силк.
— Ненужна информация не съществува, Келдар — изсумтя гърбавият магьосник.
— Добре — намеси се Закат. — Какво ще правим все пак?
— Кайрадис — обърна се Белгарат към пророчицата. — В момента просто изказвам предположението си, но мисля, че то е твърде правдоподобно. Никой няма да достигне пещерата пръв, нали? Имам предвид, че пророчествата няма да допуснат Зандрамас да стигне там преди нас, нито нас пред нея.
— Невероятно! — промърмори Белдин. — Това наистина звучи логично. Зле ли ти е, Белгарат?
— Моля те — намръщи се Белгарат. — Е, Кайрадис?
Изражението й стана далечно, вглъбено. Гарион отново долови звуците на странния многогласен хор.
— Твоята мисъл е вярна, древни. Същата идея бе внушена на Зандрамас преди известно време, така че не ви откривам нищо, което тя вече не знае. Зандрамас обаче отхвърли заключенията, до които бе стигнала, и положи много усилия да заобиколи изводите, продиктувани от здравия разум.