— Добре — рече Закат. — Тъй като така или иначе всички ще стигнем там по едно и също време — и това е известно на двете страни, — няма особен смисъл да бъдем излишно предпазливи, нали? Предлагам просто да слезем на брега и да тръгнем към пещерата.
— По-добре да спрем за малко — ние с теб трябва да облечем доспехите си — каза Гарион. — Вероятно не е особено разумно да сложим броните на борда на кораба. Това може да изнерви Креска.
— Планът ти ми допада, Закат — съгласи се Дурник.
— Не съм толкова сигурен — колебливо каза Силк. — Промъкването крадешком има известни предимства.
— Драснианец — въздъхна Се’Недра.
— Изслушай мотивите му, преди да отхвърлиш предложението му, Се’Недра — каза Велвет.
— Положението в общи линии е следното — продължи Силк. — Дълбоко в себе си Зандрамас знае, че не може да пристигне преди нас в тази пещера, но въпреки това от месеци се опитва да го направи, надявайки се, че има някакъв начин да заобиколи правилата. Нека се опитаме да мислим по същия начин като нея.
— По-скоро бих изпила отрова — рече Се’Недра и потрепери.
— Трябва да го направим, за да разберем мотивите на противника си, Се’Недра. Сега Зандрамас напразно се надява, че може да ни попречи да отидем в пещерата — така ще избегне необходимостта да се изправи срещу Гарион. В крайна сметка той уби Торак, а никой с ума си не би се изправил охотно лице срещу лице с Богоубиеца.
— Ще премахна това прозвище от титлата си, когато се върна в Рива — навъсено каза Гарион.
— Щом искаш — отвърна Силк. — Какво обаче най-вероятно ще изпита Зандрамас, ако пристигне на входа на пещерата, огледа се и не ни види там?
— Мисля, че разбирам накъде биеш, Келдар — промълви с възхищение Сади.
— Подобно нещо не би ти убягнало — отбеляза сухо Закат.
— Знаеш ли, наистина е блестящо, Кал Закат — увери го евнухът. — Зандрамас ще се почувства опиянена. Ще повярва, че е успяла да надхитри пророчествата и е спечелила въпреки техните повели.
— А какво ще стане после, когато се появим иззад някоя скала и тя разбере, че ще трябва да се изправи срещу Гарион и въпреки всичко трябва да се подчини на избора на Кайрадис? — попита Силк.
— Навярно ще е много разочарована — рече Велвет.
— Мисля, че думата „разочарована“ е твърде мека — каза Силк.
— Смятам, че „яд“ е много по-точна. Прибавете към този яд и внушителна доза страх — в такъв случай пред нас ще е изправен противник, неспособен да мисли ясно. Почти сигурни сме, че когато стигнем, ще се разрази битка, а човек винаги има предимство в боя, ако вражеският военачалник е разсеян.
— Това ми звучи логично като довод в тактически план, Гарион — съгласи се Закат.
— Подкрепям предложението на Силк — рече Белгарат. — Ако не друго, поне ще имам възможност да си върна на Зандрамас за всички пъти, когато е осуетявала плановете ми. Мисля, че ми е длъжница за това, дето унищожи цели откъси в Пророчествата от Ашаба. Утре призори ще поговоря с капитан Креска — надявам се да разбера дали бреговата ивица от източната страна на възвишението е широка. При силния отлив шансовете ни ще са доста добри. После ще си проправим път по склона на планината, ще се скрием близо до входа и ще изчакаме да се появи Зандрамас, след това ще излезем пред нея и ще я изненадаме.
— Мога да добавя още едно преимущество, което е дори по-значително — намеси се Белдин. — Аз ще отида на разузнаване и ще ви съобщя, когато тя дойде.
— Но не и като ястреб, чичо — предупреди го Поулгара.
— Защо?
— Зандрамас не е глупава. На този риф не живеят ястреби. Няма с какво да се хранят тук.
— Може би ще помисли, че бурята ме е отнесла в открито море.
— Значи искаш да рискуваш живота си, разчитайки на едно „може би“? Чайка, чичо. Превърни се в чайка.
— Чайка ли? — възрази гърбавият магьосник. — Тези птици са толкова глупави и толкова мръсни…
— Ти? Притеснен от мръсотията? — възкликна Силк, който броеше нещо на пръсти.
— Млъкни, Келдар. — заплашително каза Белдин.
— В кой ден от месеца е роден принц Геран? — обърна се Силк към Се’Недра.
— Седмия, защо?
— Отново сме изправени пред едно от онези неща, които очертават утрешния ден като изключителен. Ако съм преброил правилно, утре синът ти става на две години.
— Не е възможно! — възкликна малката кралица. — Детето ми се роди през зимата.
— Се’Недра — каза нежно Гарион. — Рива е близо до най-северната точка на света. Този риф е близо до най-южната. Сега в Рива е зима. Преброй месеците от раждането на Геран — времето, което прекара с нас преди Зандрамас да го отвлече, времето, изтекло, докато бяхме в Реон, странстването до Пролгу, после до Тол Хонет и Нийса, и всички останали места, където се налагаше да спираме. Мисля, че ако преброиш внимателно, ще видиш, че са минали близо две години.