— И аз сънувах нещо страшно — призна Велвет.
— Предполагам, че кошмари са измъчвали всички ни — рече Гарион. — Същото нещо ми се случи по пътя за Ктхол Мишрак. Торак непрекъснато се появяваше в сънищата ми. — Кралят на Рива погледна Кайрадис и попита: — Детето на Мрака винаги ли прибягва до това? Разбрахме, че събитията се повтарят, когато приближава някоя от онези срещи. И кошмарните сънища ли са едно от тези безкрайно повтарящи се събития?
— Имаш изключително остър ум, Белгарион — каза пророчицата. — През всички неизброими векове, откакто се случват тези срещи, ти си първото от Децата на Светлината и на Мрака, прозряло, че последователността трябва да бъде повтаряна безкрайно във времето, докато приключи разделението на вселената.
— Не съм сигурен, че заслугата за това е изцяло моя, Кайрадис — призна риванският крал. — Доколкото разбирам, срещите стават все по-често. По всяка вероятност аз съм първият от Децата на Светлината и на Мрака, който трябва да преживее две срещи — дори тогава ми беше необходимо много време да проумея какво точно става. В такъв случай кошмарите сигурно са част от начина, по който протича времето преди самото събитие?
— Твоето предположение е много проницателно, Белгарион. — Момичето с превързаните очи се усмихна. — Ала за съжаление това не е вярно. И все пак ми се струва, че е срамота да се пропилее на вятъра такава умна идея.
— Нима се опитваш да приказваш смешни неща, света пророчице?
— Бих ли направила подобно нещо, благородни Белгарион? — отвърна тя, съвършено имитирайки интонацията на Силк.
— Можеш да я наплескаш — предложи Белдин.
— При този мъж планина, която я охранява? — рече Гарион и се ухили на Тот, а след това присви очи и попита: — Не е разрешено да ни помогнеш в това, нали, Кайрадис?
Тя въздъхна и поклати глава.
— Няма нищо, света пророчице — добави риванският крал. — Мисля, че сами ще успеем да измислим успешен отговор на въпроса. — Гарион погледна Белгарат. — Добре. Торак се опита да ме уплаши с кошмари, а сега, изглежда, и Зандрамас се опитва да направи същото, само че този път напада всички ни. Ако това не е обичайно повторение, какво е тогава?
— Умът на това момче наистина е твърде аналитичен, Белгарат — отбеляза Белдин.
— Естествено — отвърна старият вълшебник. — Нали ми е внук.
— Не си изкълчвай рамото, опитвайки да потупаш собствения си гръб — рече кисело Белдин, стана и закрачи, смръщил замислено чело. — Ето какво — подхвана той. — Първо: това не е просто едно от онези досадни повторения, които ни преследват от самото начало, нали?
— Точно така — съгласи се Белгарат.
— Второ: и предишния път се случи почти същото. — Той погледна Гарион. — Нали?
— Да — потвърди риванският крал.
— Значи два пъти. Може да е съвпадение, но нека предположим, че не е. Знаем, че Детето на Светлината винаги има спътници, а Детето на Мрака е винаги само.
— Така казва Кайрадис — съгласи се Белгарат.
— Тя няма причина да ни лъже. Добре, ако Детето на Светлината има спътници, а Детето на Мрака е само, нима силите на Мрака няма бъдат сериозно ощетени?
— Да, може да се каже така.
— Но те винаги са били така равностойни помежду си, че дори боговете не могат да предвидят изхода от последната среща. Детето на Мрака със сигурност използва нещо, елиминиращо нашето очевидно преимущество. Според мен тези кошмари може би са част от това.
Силк се изправи и каза:
— Подобни дискусии ми докарват главоболие. Качвам се на палубата. — Дребничкият драснианец излезе от каютата. Вълчето тръгна подире му.
— Наистина не мисля, че няколко кошмара биха променили нещата, Белдин — възрази Белгарат.
— Ами ако кошмарите са само част от силата на Мрака, стари вълко? — попита Поледра. — И ти, и Поул бяхте във Воу Мимбре — там протече една от срещите между двете пророчества. Вие двамата вече два пъти сте придружавали Детето на Светлината. Какво се случи във Воу Мимбре?
— Наистина имахме кошмари — рече Белгарат, потвърждавайки думите на Белдин.
— Друго нещо? — внимателно попита гърбавият магьосник.
— Видяхме неща, които всъщност не съществуваха, но причината за това може би бяха гролимите в околността.
— Какво имаш предвид?
— Сякаш всички си изгубихме ума за известно време. Едва удържахме Бранд — той искаше да нападне Торак с голи ръце. В Ктхол Мишрак аз захвърлих Белзедар в монолитната скала и тя се превърна в негов гроб. После Поул поиска да го измъкне оттам, за да му изпие кръвта.
— Татко! Не е вярно! — възпротиви се вълшебницата.