— Аз ще отида, Гарион — предложи Ерионд, сякаш беше прочел мислите на приятеля си. Ерионд беше облечен в обичайните за него прости кафяви дрехи, каквито обличаха селяните, и не носеше никакво оръжие.
Докато младежът излизаше от каютата, на Гарион му хрумна странна мисъл. Защо обръщаше толкова голямо внимание на външния вид на всичките си приятели? Беше ги виждал толкова много пъти и дрехите, които носеха тази сутрин, изобщо не трябваше да му правят впечатление. После изведнъж разбра защо: защото един от спътниците му щеше да умре днес. Гарион искаше да запази образа му дълбоко в съзнанието си, за да помни до края на своя живот човека, жертвал се за общата цел. Погледна Закат. Малореанският му приятел беше обръснал късата си брада. Матовата му кожа вече не изглеждаше бледа и имаше загорял, здрав вид, с изключение на по-светлата част по брадичката и челюстта му. Императорът на Малореа носеше съвсем обикновени дрехи — почти същите като на Гарион, защото двамата щяха да сложат доспехите и броните веднага щом стигнеха рифа.
Лицето на Тот изглеждаше невъзмутимо, спокойно, гигантът беше облечен както винаги — с превръзка около слабините, с неизменните сандали на краката, а яркото вълнено одеяло бе преметнато през едното му рамо. Ала сега не носеше тежката си тояга. Вместо нея в скута му лежеше брадвата на Дурник.
Пророчицата от Кел изглеждаше съвсем същата както всеки друг ден. Бялата й роба светеше от чистота, превръзката — без нито една гънка, без никакво петънце — както винаги покриваше очите. Изведнъж Гарион се запита дали Кайрадис сваля превръзката по време на сън. После му хрумна мисъл, която го вцепени. Ами ако тъкмо тя беше човекът, който днес трябваше да загуби живота си? Момичето с превързаните очи бе жертвало всичко в изпълнение на своята задача. Не, двете пророчества не можеха да бъдат толкова жестоки — не биваше да искат и тази последна, върховна жертва от това стройно, невероятно същество.
Белгарат, разбира се, изглеждаше съвсем същият както винаги — него никой не можеше да го промени. Все още носеше двата различни ботуша, кърпените панталони и туниката, с която беше облечен, когато идваше във фермата на Фалдор като господин Улф. Само че сега старецът не държеше халба пиво. Снощи, на вечерята, старият вълшебник разсеяно бе посегнал да си вземе една, пълна до ръба, но Поледра не по-малко разсеяно му я измъкна от пръстите и я изля от прозорчето на каютата. Гарион имаше силни подозрения, че пиянските дни на Белгарат са стигнали до своя твърде безславен край. Кралят на Рива реши, че ще се почувства твърде освежен след дълъг разговор с дядо си, когато старият човек се почувства напълно изтрезнял.
Спътниците довършиха закуската си почти без да приказват, защото нямаше какво повече да споделят помежду си. Се’Недра съвестно нахрани вълчето, после погледна тъжно Гарион и каза:
— Моля те, грижи се за него.
Нямаше смисъл да спори с нея по този въпрос. Мисълта, че няма да преживее днешния ден, беше завладяла съзнанието й толкова силно, че никакви думи нямаше да могат да я прогонят оттам.
— Може да го подариш на Геран — добави тя. — Всяко момче трябва да си има куче — грижите за вълчето ще научат сина ни да поема лична отговорност.
— Аз никога не съм имал куче — призна Гарион.
— Това не е било никак мило от твоя страна, лельо Поул — каза Се’Недра, преминавайки несъзнателно, или може би точно напротив към това обръщение.
— Той нямаше време да се грижи за него, Се’Недра — отговори й Поулгара. — Животът на Гарион беше прекалено напрегнат.
— Да се надяваме, че няма да е такъв, когато всичко това приключи — промърмори риванският крал.
След като се нахраниха, капитан Креска влезе в каютата с карта в ръка.
— Не е много точна — извини се той. — Както казах снощи, не ми се удаде да проуча както подобава брега около това възвишение. Можем да стигнем някак на неколкостотин метра от пясъчната ивица, но после ще трябва да използваме лодката. Боя се, че мъглата ще усложни нещата още повече.
— Има ли пясъчна ивица по източния бряг? — попита Белгарат.
— Да, има обширна плитчина — отговори Креска. — Отливът би трябвало да открие голяма част от нея.
— Добре. Налага се вземем някои неща с нас на брега. — Белгарат посочи двете здрави брезентови торби с доспехите, които трябваше да облекат Гарион и Закат.
— Ще наредя на моряците да ги занесат в лодката — каза капитанът.