— Жест на внимание от тяхна страна — отбеляза Силк.
— Шшт — каза Велвет и вдигна пръст до устните си. — Опитвам се да чуя какво става.
Носът на лодката се вряза в дъното. Дурник изскочи на сушата и я издърпа към брега върху морските камъчета. Гарион и приятелите му също нагазиха в дълбоката до глезените вода.
— Ще се видим утре сутрин, капитане — каза тихо Гарион, докато Тот се приготвяше да изтласка лодката в морето. — Поне се надявам.
— Успех, Гарион — пожела му Креска. — Щом се съберем на борда, ще трябва да ми разкажеш какво беше всичко това.
— Дотогава може да ми се прииска да го забравя — отвърна печално Гарион.
— Не и ако победиш — долетя от мъглата гласът на Креска.
— Този човек ми харесва — рече Силк. — Винаги е настроен ведро и оптимистично.
— Да се махнем по-скоро от този открит бряг — предложи Белгарат. — Разбрах какво каза приятелят на Гарион за тази мъгла, но аз имам неприятно предчувствие за нея. Ще се чувствам много по-добре, ако намерим някакви скали, където можем да се скрием.
Дурник и Тот взеха двете брезентови торби с доспехите и броните, а Гарион и Закат извадиха мечовете от ножниците и поведоха приятелите си по покрития с дребни камъни бряг. Планината, към която се приближаваха, се състоеше от пъстри гранитни отломки, неестествено натрошени на блокове с особена форма. Гарион беше виждал много гранитни скали в планините навсякъде по света и знаеше, че камъкът след много години обикновено придобива закръглена форма.
— Странно — промърмори Дурник И подритна съвършено правилния ръб на един от квадратните блокове. После свали брезентовата торба от рамото си, извади ножа си и почегърта скалата. — Това не е гранит — тихо съобщи той. — Прилича на гранит, но е много по-твърдо. Нещо друго е.
— По-късно ще разберем какво е — каза настоятелно Белдин. — Нека първо намерим някакво прикритие, в случай че подозрението на Белгарат се окаже вярно. Щом изберем подходящо място, ще литна към небето и ще прелетя няколко пъти над върха.
— Няма да видиш нищо — каза Силк.
— Но ще мога да чуя.
— Насам — посочи с чука си Дурник. — Изглежда, тези блокове са се разместили и след това са се изтърколили към брега. Има доста голяма ниша ето там.
— Засега всичко е наред — отбеляза Белгарат. — Белдин, когато се превръщаш в чайка, направи го бавно и внимателно. Сигурен съм, че Зандрамас е пристигнала и има опасност да те чуе.
— Зная как се прави това, Белгарат.
Нишата по склона на странния, стъпаловидно оформен връх беше достатъчно голяма и в нея можаха да се скрият всички.
— Прекрасно — прецени Силк. — Защо не почакате тук? Белдин ще се превърне в чайка и ще поогледа острова. Аз пък ще избързам напред и ще избера подходящ път.
— Само внимавай — каза Белгарат.
— Белгарат, някой ден сигурно ще забравиш да изречеш тези думи и всички дървета по света сто на сто ще изсъхнат. — Дребничкият мъж се измъкна от нишата и изчезна в мъглата.
— Знаеш ли, наистина му го казваш твърде често — рече Белдин и впи поглед в Белгарат.
— Силк е прекалено нетърпелив и човек все трябва да му напомня разни неща. Възнамеряваш ли да излетиш оттук през следващите няколко часа?
Белдин измърмори нещо съвсем неласкателно, проблесна за миг, превърна се в бяла птица и бавно се издигна към небето.
— Характерът ти не е станал по-добър, стари вълко — констатира Поледра.
— Нима мислеше, че това е възможно?
— Всъщност не — отговори тя, — ала винаги има място за надежда.
Въпреки предчувствието на Белгарат мъглата не се разсея. След около половин час Белдин се върна и каза:
— На западния бряг са. Не можах да ги видя, но успях да чуя гласовете им. Очевидно ангараките не са в състояние да приказват тихо — съжалявам, Закат, но е вярно.
— Ако искаш, ще издам заповед следващите три-четири поколения да приказват помежду си само шепнешком.
— Не, няма нужда, Закат — изсмя се гърбавият магьосник. — Докато съм на противниковата страна и поне някои ангараки са мои врагове, бих искал да ги чувам, когато се приближават. Келдар върна ли се?
— Още не — отвърна Гарион.
— Какво прави? Тия каменни блокове са прекалено тежки и не може да ги открадне.
Точно в този момент Силк се появи и възкликна:
— Няма да повярвате!
— Вероятно няма — рече Велвет, — но защо все пак не ни кажеш точно на какво?
— Този връх е направен от човешка ръка — или го е издигнало някое друго разумно същество. Блоковете го ограждат като тераси — те са красиви, без никакви отклонения и неравности. Терасите оформят стъпала до равното място на върха, а отгоре има олтар и огромен трон.