— Значи за това е ставало въпрос! — възкликна Белдин и щракна с пръсти. — Белгарат, чел ли си Книгата на Торак?
— Борил съм се с нея няколко пъти. Не познавам обаче добре езика на древните ангараки.
— Нима разбираш езика на древните ангараки? — изненадано попита Закат. — Той е забранен език в Малореа. Подозирам, че Торак променяше някои неща, защото не искаше никой да разбере написаното в книгата.
— Знам го отпреди забраната да влезе в сила. Какво искаш да кажеш, Белдин?
— Спомняш ли си онзи пасаж — съвсем в началото — сред морето надути празни приказки — където Торак казва, че се е изкачил до високите била на Корим, за да спори с УЛ за сътворението на света?
— Имам съвсем смътни спомени.
— УЛ не пожелал да има нищо общо с това и поради тази причина Торак обърнал гръб на своя баща и отишъл да събере ангараките, за да ги заведе в Корим. Казал им какво бъдеще е начертал за тях и после, съвсем според ангаракските традиции и обичаи, те първо се хвърлили по очи на земята, а след това започнали да се избиват един друг, принасяйки в жертва враговете си. В този откъс от книгата има една дума „Халагачак“. Тя означава храм или нещо подобно. Винаги съм мислил, че Торак я употребява в преносен смисъл, ала истината е друга. Този връх всъщност е древният храм. Олтарът горе в известна степен потвърждава догадката ми. На тези тераси са стоели ангараките, наблюдавайки как гролимите принасят хора в жертва своя бог. Ако съм прав, това е и мястото, където Торак е разговарял с баща си. Независимо от чувствата ти към бога с обезобразеното лице, ние стоим пред едно от най-свещените места на земята.
— Ти все говориш за бащата на Торак — каза озадачено Закат. — Не знаех, че боговете имат бащи.
— Разбира се, че имат — отвърна високомерно Се’Недра. — Всеки го знае.
— Аз пък не знаех.
— УЛ е техният баща — потвърди тя все така хладно.
— Той не е ли богът на улгите?
— Да, но всъщност божеството е направило този избор не съвсем по своя воля — обясни му Белгарат. — Първосвещеникът на улгите, първият горим, принуди УЛ да стане такъв.
— Нима е възможно да принудиш някой бог да стори нещо?
— Да, но трябва да действаш внимателно — рече Белдин. — Много, много внимателно.
— Аз съм се срещала с УЛ — осведоми ги без никаква причина Се’Недра. — Той май ме харесва.
— Понякога е много досадна, нали? — обърна се Закат към Гарион.
— Най-после го забеляза.
— Не е задължително да ме харесвате вие — заяви Се’Недра, отметна решително къдриците си. — Щом боговете харесват някоя жена, тя се чувства чудесно.
В този момент Гарион отново започна да изпитва надежда. Щом Се’Недра бе склонна да се шегува с тях, значи не приемаше толкова сериозно мисълта за собствената си смърт.
— Докато се разхождаше из острова, проучвайки очарователната околност, успя ли случайно да разбереш къде се намира онази пещера? — попита Белгарат Силк. — Все пак си мислех, че излезе да разбереш тъкмо това.
— Пещерата ли? — повтори Силк. — О, тя е на север оттук. Пред нея има нещо като амфитеатър и се намира почти по средата на островчето. Това го открих през първите десет минути на обиколката си.
Белгарат му хвърли гневен поглед.
— Всъщност не е точно пещера — добави Силк. — Може би наистина има пещера навътре в хълма, но отворът по-скоро прилича на широк вход. От двете му страни се издигат колони, а върху арката над тях е поставен барелеф, изобразяващ лице, което всички познавате.
— Лицето на Торак? — попита Гарион с мъчително чувство.
— Естествено. Как се сети?
— В такъв случай не е ли по-добре да тръгваме? — предложи Дурник. — Ако Зандрамас е вече на острова… — Ковачът разпери ръце.
— И какво? — попита Белдин.
Всички впериха погледи в изкривената фигура на гърбавия магьосник.
— Зандрамас не може да влезе в пещерата, докато ние не отидем там, нали? — обърна се той към Кайрадис.
— Не, Белдин, не може — отвърна пророчицата. — Забранено е.
— Добре. Тогава нека чака. Сигурен съм, че минутите, изпълнени с очакване, ще й се понравят. Някой сети ли се да донесе нещо за ядене? Вярно, че ще се наложи да бъда чайка, но защо пък да ям сурова риба?
22.
Чакаха почти час, докато Белдин реши, че Зандрамас най-сетне е обхваната от неудържима треска. Гарион и Закат се възползваха от забавянето и облякоха доспехите си.
— Ще огледам наоколо — каза накрая гърбавият магьосник. Превърна се в чайка и се понесе в мъглата. След малко се върна и се изсмя злобно. — Никога не съм чувал жена да си служи с подобен език! Тя би засрамила дори теб, Поул.