— Това е твоята участ, Зандрамас! — изрева страховито Гарион. Думите извираха сами, без да ги вика.
— Това тепърва ще се реши, Белгарион. — Тонът на Зандрамас беше предизвикателен, както всички очакваха, ала в него се усещаше и нещо друго. — Невинаги е лесно да прочетеш какво е начертала съдбата за теб. — Тя направи повелителен жест и всички гролими се подредиха в кръг около нея и започнаха да пеят монотонно някакъв грозен напев на старинен, отблъскващ език.
— Отдръпнете се — предупреди ги с рязък глас Поулгара и после тя, родителите й и Белдин се изправиха на ръба на терасата.
Потрепвайки леко, някаква неясна мастиленочерна сянка се появи някъде в пространството и Гарион я зърна с периферното си зрение. В следващия момент риванският крал усети как в гърдите му се заражда ужас.
— Пазете се — бързо предупреди приятелите си той. — Мисля, че Зандрамас ще използва една от онези илюзии, за които говорихме снощи. — После усети мощна вълна и чу силен клокочещ звук. Водопад от непрогледна тъма изригна от протегнатите ръце на стълпените около Зандрамас гролими, ала мракът се раздроби на страшни черни отломки, които съскаха и бягаха панически из амфитеатъра като уплашени мишки — четиримата вълшебници бяха разбили тъмнината, изричайки едновременно една и съща дума с тон, говорещ за дълбокото им презрение към врага. Няколко гролими се сринаха на каменния под и се забързаха в агония, останалите се люшнаха назад с пребледнели лица.
Белдин се изкикоти злобно.
— Би ли искала да опиташ още веднъж, скъпа? — присмехулно викна той на Зандрамас. — Ако намерението ти е такова, трябваше да доведеш повече гролими. Не знаеш ли, че ги изтощаваш с мълниеносна бързина?
— Млъкни! — сряза го Белгарат.
— Няма. Тя се взима прекалено на сериозно, а присмехът подлудява хора като нея.
Без да променя изражението си, Зандрамас запрати тежко огнено кълбо срещу Белдин, ала той го отпъди с ръка, като че беше някакво досадно насекомо.
Гарион изведнъж се досети: плътната тъмнина и огненото кълбо не представляваха сериозна заплаха. Те просто бяха хитро средство, отклоняващо вниманието от онази сянка, която бе зърнал.
Магьосницата от Даршива се усмихна с ледена, смразяваща усмивка.
— Е, това няма значение. — Зандрамас вдигна рамене. — Аз само изпитвах силата ти, гърбав грознико. Продължавай да се смееш, Белдин. Обичам да гледам как хората издъхват щастливи.
— Наистина е така — съгласи се гърбавият магьосник. — Ти обаче също се усмихни мъничко, скъпа, и се огледай. Междувременно имаш възможност да се сбогуваш със слънцето, защото не мисля, че ти остава да го гледаш още дълго.
— Наистина ли са нужни всички тези заплахи? — уморено попита Белгарат.
— Такъв е обичаят — обясни му Белдин. — Обидите и хвалбите са обичайното встъпление към по-сериозната работа. Освен това тя започна първа. — Белдин погледна гролимите на Зандрамас, които бяха започнали да се приближават заплашително към тях. — Е, май вече е време. Ще слезем ли долу да приготвим едно особено ястие — задушени гролими? Предпочитам моите да са нарязани на съвсем ситни парчета. — Гърбавият магьосник щракна с пръсти и в ръката му се появи извит като кука улгоски нож.
Гарион решително поведе приятелите си към стълбите. Гролимите, сграбчили различни оръжия, се втурнаха срещу тях.
— Връщай се веднага! — извика Силк на Велвет, която се беше присъединила към мъжете и стискаше съвсем професионално една кама.
— В никакъв случай — отсече тя. — Защитавам вложението си.
— Какво вложение?
— Ще поговорим за това по-късно. В момента съм заета.
Гролимът, водещ нападението на черните жреци, беше истински гигант — почти колкото Тот. Размахваше тежка брадва, а в очите му гореше лудост. Сади пристъпи до рамото на риванския крал и хвърли пълна шепа странно оцветен прах право в лицето на връхлитащия гролим. Той разтърси глава, затърка ожесточено очите си, после кихна страховито. След миг погледът му се изпълни с ужас и от гърлото му изригна ужасяващ рев. Крещейки от уплаха, гролимът изпусна брадвата си, обърна се и затича надолу, като събаряше другите гролими, и побягна към морето. Нагази до кръста във водата, после пропадна от ръба на невидима тераса, скрита под повърхността — очевидно не можеше да плува.
— Мислех, че си свършил този прах — викна Силк на Сади, докато мяташе една от смъртоносните си ками. Един гролим се люшна назад, сграбчи дръжката на камата, стърчаща от гърдите му и падна тежко по гръб на стълбището.
— Винаги пазя по малко за непредвидени ситуации — отговори Сади, наведе се светкавично, избягвайки силен удар с меч, и ловко промуши корема на един гролим с отровната си кама. Гролимът се вцепени, а след това бавно се срина на стълбището. Голяма група мъже с черни роби се опитаха да ги изненадат в гръб, но Велвет хладнокръвно заби една от камите си в лицето на един гролим. Той нададе оглушителен вой, стисна главата си с ръце и се строполи назад, като помете няколко от своите спътници към морските вълни.