— Магията! — прошепна Закат. — Онази, обграждаща град Кел! Гролимите са ослепели!
Ала този път черните жреци не съзираха в слепотата си лицето на бога, което се бе явило пред благия стар жрец на Торак — старецът, когото бяха срещнали в лагера на овчарите. Пред очите им се бяха появили съвсем различни картини. Очевидно магията действаше по два начина. Отначало гролимите завикаха тревожно, после закрещяха от страх. След това виковете им се превърнаха в писъци, те се обръщаха, препъваха се един в друг, лазеха на колене и лакти, за да избягат от онова, което виждаха. Пълзяха слепешком към брега на морето, очевидно решени да следват до смърт огромния гролим, в чието лице Сади беше хвърлил онзи странен прах.
Някои от тях можеха да плуват, ала не бяха много. Онези, които умееха, навлизаха все по-навътре в морето към неизбежна смърт. Останалите потънаха под повърхността, ръцете им, протегнати умоляващо към небето, стърчаха над водата, след като главите се бяха скрили под вълните. Стълбове мехурчета се вдигаха над тъмните води, после и те изчезнаха.
Албатросът, разперил неподвижно криле, се понесе над тях, после се върна и започна да кръжи над амфитеатъра.
23.
Кайрадис започна строго:
— Ето, сега си сама, както винаги си предпочитала да бъдеш, Дете на Мрака.
— Онези, които бяха с мен, не струват пукната пара, Кайрадис — отвърна безразлично Зандрамас. — Те изпълниха предназначението си и аз вече нямам нужда от тях.
— Готова ли си да минеш през портите на Мястото, което вече не съществува, за да се изправиш в присъствието на Сардиона и да направиш своя избор?
— Разбира се, света пророчице — съгласи се Зандрамас с неочаквана кротост. — С радост ще се присъединя към Детето на Светлината, за да влезем заедно в храма на Торак.
— Внимавай с нея, Гарион — прошепна Силк. — Тя е намислила нещо.
Ала Кайрадис също беше доловила хитрината на магьосницата.
— Неочакваното ти съгласие е учудващо, Зандрамас — рече тя. — През всичките месеци, изпълнени с крайно изтощение и умора, ти напразно се стремеше да избегнеш тази среща, а сега нетърпеливо се втурваш към пещерата. Какво те е променило така? Може би вътре се крие някаква незнайна опасност? Нима все още се стремиш да примамиш Детето на Светлината и да го тласнеш към гибел, надявайки се да избегнеш необходимостта от Избора?
— Отговорът на въпроса ти се крие зад тези врати, сляпа вещице — отговори с груб глас Зандрамас, после обърна блещукащото си лице към Гарион. — Сигурна съм, че великият богоубиец не изпитва страх — продължи тя. — Или онзи, който унищожи Торак, е вече роб на страха и плахостта? Та с какво бих могла аз, една обикновена жена, да застраша живота на най-могъщия воин на света? Нека влезем заедно в тази пещера. Оставям уверено своята сигурност в твоите ръце, Гарион.
— Може би истината е друга, Зандрамас — рече Пророчицата от Кел. — Сега е твърде късно за хитрини и измами. Само Изборът може да ви освободи. — Сляпото момиче замълча за миг и сведе глава. До слуха на Гарион отново долетяха звуците на многогласния хор. — А! — възкликна Кайрадис. — Най-сетне разбрахме. Откъсът в небесната книга беше неясен, но сега прозряхме значението му. — Тя се обърна към портала. — Излез, господарю на демоните. Не се крий в тъмното, очаквайки лесна плячка, а се покажи да те видим.
— Не! — изкрещя дрезгаво Зандрамас.
Ала вече беше твърде късно. Неохотно, сякаш изблъскан насила, смазаният и почти напълно осакатен дракон се показа от пещерата, като ревеше страхотно и бълваше огън и дим.
— Пак ли! — простена Закат.
Ала Гарион видя нещо повече от страшния дракон. По същия начин в покритата с дълбок сняг гора край Вал Алорн той беше видял образа на Барак, вплетен в този на ужасната мечка — страшният горски звяр тичаше, за да спаси риванския крал, който четиринадесетгодишен бе промушил с копието си глигана. А сега Гарион видя Морджа — господаря на демоните, приел формата на дракон. Това беше Морджа, върховният враг на Нахаз, демона, който беше низвергнал крещящия Урвон във вечната пропаст на ада. Морджа, с десетките подобни на змии ръце, сграбчил огромен меч — оръжие, което Гарион познаваше твърде добре. Повелителят на демоните, превърнал се в дракон, крачеше напред с огромни стъпки, размахвайки Ктрек Гору — ужасния меч на Торак, изплетен от носещи смърт сенки.
Пламтящите червени облаци избухнаха в грозно кърваво сияние, когато отвратителният демон връхлетя срещу тях.