— Разпръснете се! — изкрещя Гарион. — Силк, кажи им какво да правят! — Кралят на Рива пое дълбоко дъх. В същия миг огромни светкавици се изсипаха от мътното небе и се разбиха в страните на терасовидната пирамида с разтърсващ земята гръм. — Да вървим! — извика Гарион на Закат и извади отново меча на Желязната хватка. Но след това спря изумен. Поледра, с такова спокойствие, сякаш се разхождаше сред окъпана в слънце горска поляна, се приближи към ужасното чудовище.
— Твоят господар е повелителят на измамата, Морджа — обърна се тя към внезапно обзетото от дълбока парализа същество. — Но сега дойде време да престанеш с всички лъжи. Ще говориш само истината. С каква цел си тук? Защо са пристигнали тук всички чудовища като теб?
Повелителят на демоните, приел тялото на грозния дракон, изръмжа с омраза, после започна да се гърчи, да се мята, правейки опити да се освободи.
— Говори, Морджа — заповяда Поледра. Наистина ли бе възможно някой да притежава толкова огромна мощ?
— Няма — изръмжа Морджа, почти задавен от жестока ненавист.
— Ще говориш — каза бабата на Гарион с ужасяващо тих глас.
Морджа изкрещя като в агония.
— С каква цел си дошъл тук? — изрече настойчиво Поледра.
— Служа на краля на ада — извика демонът.
— А каква е неговата цел тук?
— Той иска да притежава камъните на властта — изрева Морджа.
— Защо?
— Така ще скъса веригите си — страшните окови, с които прокълнатият УЛ го прикова още преди раждането на света.
— Тогава защо ти помогна на Детето на Мрака — и защо твоят враг Нахаз помогна на Урвон, последователя на Торак? Твоят господар не знаеше ли, че всеки от тях иска да създаде нов бог? Бог, който ще го окове още по-страшно в грозните вериги?
— Никак не ме интересува към какво се стремят те — озъби се Морджа. — Аз и Нахаз наистина враждувахме, ала нашето съперничество не беше заради лудия Урвон или безпътната Зандрамас. В мига, когато някой от тях вземеше Сардиона, кралят на ада щеше да посегне — с моите ръце или с тези на Нахаз, и щеше да грабне камъка. После, използвайки силата му, единият от нас щеше да измъкне Ктраг Яска от Богоубиеца и щеше да го занесе на нашия господар. В мига, когато кралят на ада се сдобие с двата камъка, ще стане новият бог. Веригите му ще се строшат и той щеше да се сражава с УЛ като равен — не, дори като по-могъщ бог. Така всичко, което е съществувало в миналото, което съществува днес и което ще съществува в бъдеще, ще бъде единствено негово.
— В такъв случай каква би била съдбата на Детето на Мрака и на Урвон?
— Те щяха да бъдат нашата награда. Нахаз вече ръфа плътта на Урвон — и ще го прави вечно в най-черните глъбини на ада, а аз ще се храня с тялото на Зандрамас. Най-подходящата награда за краля на отвъдното е мъчение, продължаващо цяла вечност.
Магьосницата от Даршива потръпна, като чу ужасната присъда, произнесена над душата й.
— Ти не ще успееш да ме спреш. Поледра! — изкрещя подигравателно Морджа. — Кралят на отвъдното вля част от силата си в моята десница.
— Да, но тази сила е окована в тялото на недодялан звяр — продължи Поледра. — Ти направи своя избор, а тук, когато един избор вече е направен, връщане няма. В тази битка ще участваш сам. Твоят единствен съюзник няма да е кралят на ада, а жалкото, безумно същество, което сам си избрал.
Демонът надигна грозната си муцуна, отвори черната си, пълна с огромни зъби паст, нададе ужасяващ рев и започна да мята рамене в отчаяни опити да се освободи от физическата форма, която го ограничаваше.
— Това означава ли, че ще трябва да се бием и с двамата? — попита Закат с разтреперан глас.
— Страхувам се, че да.
— Гарион, да не си си изгубил ума?
— Тъкмо това трябва да направим, Закат. Добре поне че Поледра успя да ограничи мощта му. Не мога точно да ти кажа как го постигна, но все пак успя. Щом демонът вече не разполага с пълната си сила, все пак имаме някакъв шанс. — Гарион свали забралото на шлема си и тръгна напред, размахвайки меча с огненото острие.
Силк и останалите вече се бяха пръснали и заобикаляха дракона.
Докато Гарион и Закат внимателно вървяха напред, кралят на Рива забеляза нещо, с което можеха да спечелят още по-голямо предимство. Примитивният мозък на дракона и разсъдъкът на демона, живял стотици хиляди години, не се бяха слели напълно. Единственото око на звяра виждаше само онези врагове, които се приближаваха директно срещу него, и атакуваше само тях, без дори да подозира за присъствието на останалите, настъпващи отстрани и отзад. Ала Моржа схващаше съвсем добре опасностите, заплашващи го от всички страни. Неестественият съюз между силно развития мозък и огромното същество с прилепови крила пораждаше колебание, дори нерешителност у демона. В следващия миг Силк се втурна напред с меча на един мъртъв гролим и го стовари върху гърчещата се опашка на чудовището.