В този момент зад рамото на Гарион се разнесе животинско ръмжене — идваше от Кълбото. Сардионът, лежащ върху олтара, отговори по същия начин. Пещерата се изпълни с глъчка от гласовете на различни народи — някои от тях, предположи Гарион, долитаха чак от другия край на вселената. Лъчи синя светлина започнаха да си пробиват път към повърхността на червения камък върху олтара. Същото се случи с Кълбото, което в миг бе окъпано в яростни алени вълни, сякаш конфликтът на вековете се беше натрупвал тук, в това ограничено пространство.
— Обуздай го, Гарион — остро заповяда Белгарат. — Ако не го направиш, двата камъка ще се самоунищожат и ще разрушат цялата вселена.
Гарион протегна ръка през рамо и покри Кълбото с длан.
— Все още не — прошепна той на жадния за отмъщение камък. — Когато му дойде времето. — Гарион не би могъл да обясни защо избра тъкмо тези думи. Мърморейки като сърдито дете, камъкът притихна. Макар и неохотно Сардионът също спря да ръмжи. Ала лъчите в непривичен цвят продължаваха да бляскат по повърхността на вълшебните камъни.
„Добре се справи — прошепна гласът в съзнанието на Гарион. — Това смути нашия враг. Само не ставай прекалено самоуверен. Те имат предимство тук, защото в тази пещера силата на Детето на Мрака е особено голяма.“
„Защо не ми го каза по-рано?“
„Нима щеше да ме послушаш? Виж, Гарион, моят неприятел се съгласи, че трябва да оставим Избора в ръцете на Кайрадис. Ала Зандрамас не е дала изричното си съгласие. Сигурно ще направи последен опит да промени нещата в своя полза. Застани между нея и Сардиона. Каквото и да се случи, не й позволявай да се добере до него.“
„Добре“ — отвърна Гарион. Знаеше, че ако се опита да пристъпи незабележимо към Сардиона, не би измамил магьосницата от Даршива. Затова тръгна спокойно напред, застана пред олтара, извади меча, опря острието в земята, а после положи ръце върху дръжката.
— Какво си намислил? — попита подозрително Зандрамас.
— Знаеш, Зандрамас — отговори Гарион. — Двата духа се споразумяха да оставят Избора в ръцете на Кайрадис, но от теб все още не съм чул такова решение. Все още ли мислиш, че можеш да избегнеш Избора?
Лицето на магьосницата, под което плуваха светлите петънца, се изкриви от ярост.
— Ще си платиш за това, Белгарион! Всичко, което си, ще бъде унищожено, всички, които обичаш, ще загинат тук.
— Това ще реши Кайрадис, а не ти. Междувременно аз няма да позволя никому да докосне Сардиона. Не и преди Кайрадис да направи своя Избор.
Зандрамас скръцна със зъби в изблик на безсилен гняв.
Поледра се приближи до Гарион и светлината на камъка обагри кестенявата й коса:
— Браво, млади вълко.
— Вече не притежаваш силата, която имаше по-рано — разнесе се странният глас от неподвижните устни на Зандрамас.
— Значи съм спечелил преимущество пред теб? — отговори вече познатият глас, но този път чрез Поледра.
— Едва ли.
— Но ти винаги се отърваваш от инструментите си, щом ги употребиш. Поледра беше Детето на Светлината при Воу Мимбре. Там тя успя дори да победи Торак, макар и само временно. Веднъж дадена някому, тази сила никога не може да изчезне напълно. Не ти ли беше достатъчно, че Поледра успя да подчини повелителя на демоните на волята си, за да го разбереш?
Гарион не можа да повярва на ушите си. Нима Поледра беше била Детето на Светлината в ужасната битка преди петстотин години?
Гласът продължи:
— Признаваш ли, че завоювах преимущество пред теб?
— Дори да е така, какво значение има това сега? Скоро играта ще свърши.
— Аз настоявам да признаеш моето преимущество. Такива са правилата.
— Добре, признавам го. Печелиш точка. Вече започваш да се вдетиняваш по този въпрос, да знаеш.
— Правилото си е правило. Краят все още не е дошъл.
Гарион насочи вниманието си отново към Зандрамас, готов да попречи на всяко нейно движение към Сардиона.
— Още колко време остава до уречения час? — обърна се Белгарат към пророчицата от Кел.
— Той ще настъпи скоро — отвърна тя. — Много скоро.
— Всички сме тук, нали? — рече Силк и погледна нервно тавана на пещерата. — Защо не започваме?
— Денят на Избора дойде, Келдар, но часът все още не е настъпил. Когато настане предопределеният момент, пещерата ще се озари от такава светлина, която ще видя дори аз.
Духът на Гарион бе завладян от странно спокойствие — това бе знак, че съдбовното събитие предстои в близките минути. Чувството му беше познато. Същото спокойствие го беше обзело в руините на Ктхол Мишрак по време на срещата им с Торак.