Планът му беше находчив и би трябвало да доведе до успех. Гарион трябваше да принуди Зандрамас да изпадне в непоносимо състояние на трескаво очакване, след което щеше да разбие с един удар напразните й надежди. Със завидно театрално майсторство Гарион придаде на лицето си израз на болезнена нерешителност. Погледът му обходи лицата на всички негови приятели, изпълнен със съвършено имитирано престорено объркване. От време на време риванският крал замираше неподвижно и се вглеждаше в очите на някой от тях, на моменти дори повдигаше ръка, сякаш всеки миг щеше да посочи не онзи, когото трябва. Всеки път, когато постъпеше по този начин, усещаше как у Зандрамас се надига див изблик на радост. Магьосницата дори не си правеше труда да прикрива чувствата си. Това беше добре. С всеки изминал миг врагът на Гарион губеше способността си да разсъждава разумно.
— Какво правиш! — прошепна Поулгара, когато той спря пред нея.
— После ще ти обясня — измърмори кралят на Рива. — Много е важно! Имай ми доверие, лельо Поул.
След нея спря пред Белгарат и веднага усети нервността на Зандрамас. Вечният наистина беше човек, с когото магьосницата трябваше да се съобразява. Ако към мощта му се прибавеше силата на Детето на Светлината и евентуалната възможност да се превърне в божество, Белгарат щеше да бъде наистина сериозен противник.
— Ще престанеш ли най-сетне, Гарион? — измърмори дядо му.
— Опитвам се да извадя Зандрамас от равновесие — прошепна той. — Моля те, наблюдавай я. След като направя избора си, сигурно ще се опита да направи нещо.
— Означава ли това, че знаеш кого да избереш?
— Разбира се! Просто се опитвам да не мисля за това. Не искам тя да го прочете в мислите ми.
Старецът направи недоволна гримаса и продължи:
— Постъпи както смяташ, че е правилно, Гарион, само не се бави прекалено дълго. Не бива да дразним нито Кайрадис, нито Зандрамас.
Гарион кимна и продължи съм Сади и Велвет, насочвайки силата на съзнанието си към Зандрамас. Сега чувствата й кипяха бурно, диво — очевидно тя бе стигнала предела на своята издръжливост. По-нататъшното отлагане на събитията не би довело до никакъв резултат. Най-накрая Гарион спря пред Силк и Ерионд.
— Запази лицето си напълно безизразно — прошепна той на дребничкия драснианец. — Не позволявай на Зандрамас да се ориентира по изражението ти, независимо какво правя аз.
— Гледай да не сгрешиш точно сега, Гарион — предупреди го Силк. — В този момент не очаквам никакво повишение.
Гарион кимна. Моментът за действие вече беше настъпил. Погледът му се спря на Ерионд — младежа, когото чувстваше почти като брат.
— Извинявай, Ерионд — промърмори той. — Сигурен съм, че един ден няма да ми благодариш за онова, което се каня да сторя.
— Не се притеснявай, Белгарион — успокои го Ерионд с усмивка. — От доста отдавна зная, че това ще се случи. Вече съм се подготвил за него.
Това изясни всичко. Ерионд отговори на вечния въпрос: „Готов ли си?“ Ерионд беше готов — а може би и през целия си живот беше бил готов — още от деня на своето раждане. Всичко отиде на мястото си, съединявайки се непоклатимо с останалите части, образувайки единно цяло, което навярно никой никога нямаше да успее да разруши.
— Избирай, Белгарион — подкани го Кайрадис.
— Вече го направих, Кайрадис — отвърна Гарион, протегна ръка и я постави върху рамото на Ерионд. — Това е моят избор. Пред вас стои Детето на Светлината.
— Прекрасно! — възкликна Белгарат.
„Всичко приключи!“ — потвърди и гласът в съзнанието на Гарион.
Той почувства странно, болезнено притискане, след което цялото му същество се изпълни с чувство на съжаление и празнота. Вече не беше Детето на Светлината. Бремето на отговорността вече лежеше върху плещите на Ерионд. Въпреки това му предстоеше да се освободи от последната своя отговорност. Кралят на Рива се обърна бавно, опитвайки се да го направи непринудено. Проблясващото в странна светлина лице на Зандрамас изразяваше гняв, страх и безсилие — това потвърждаваше, че Гарион е направил правилния избор. Той никога не беше правил онова, което щеше да опита, само беше виждал как го прави леля Поул. Ала сега нямаше време за експерименти. Отново освободи съзнанието си, ала този път търсеше не просто общото впечатление от емоционалното състояние на Зандрамас, а конкретните й мисли. Трябваше да разбере точно какво възнамерява да стори Зандрамас още преди магьосницата да го приведе в действие.