Нейното съзнание представляваше странна смесица от объркани мисли и чувства. Зандрамас се колебаеше, неспособна да съсредоточи ума си върху следващата си стъпка. Ала неизбежно щеше да предприеме настъпление: Гарион беше сигурен, че магьосницата просто не може да остави Избора в ръцете на пророчицата от Кел.
— Дете на Светлината, ела и заеми мястото си до Детето на Мрака пред олтара, за да избера измежду вас — изрече Кайрадис.
Ерионд кимна, прекоси пещерата и застана до Геран.
— Всичко е готово, Кайрадис — обяви Поледра. — Всички направиха своя избор, време е и ти да го сториш. Това е предопределеното от звездите място, днес е уреченият ден. Настъпи часът да изпълниш своята задача.
— Все още не е! — изрече Кайрадис с глас, потрепващ от мъчително очакване. — Знакът, че е настъпил предопределеният миг, трябва да бъде изпратен от Книгата на небесата.
— Да, но ти не виждаш небесата, Кайрадис — напомни й бабата на Гарион. — Намираме се под земята. Книгата на небесата остана невидима.
— Не е необходимо аз да търся книгата. Тя сама ще дойде при мен.
— Помисли добре, Кайрадис — прикани я настойчиво Зандрамас. — Не е възможен друг избор, освен сина на Белгарион.
В този момент съзнанието на Гарион внезапно се проясни. Зандрамас вече бе взела своето решение. Тя знаеше какво възнамерява да прави, но някак беше успяла да скрие плана си от него. Кралят на Рива изпита възхищение от уменията на противничката си. Магьосницата беше планирала всеки свой ход още от самото начало, с точността на военен стратег бе предвидила всяка атака и отстъпление. Когато някоя от барикадите й паднеше, тя бързо се оттегляше зад следващата. Тъкмо затова Гарион не бе успял да предугади действията й. Тя знаеше предварително какво ще предприеме и не се налагаше дори да мисли за това. Въпреки предпазливостта й Гарион успя да долови, че следващото настъпление на магьосницата е свързано със самата Кайрадис. Това беше последното укрепление на Зандрамас.
— Не го прави, Зандрамас — предупреди я той. — Знаеш, че това не е вярно. Остави я на спокойствие.
— Тогава направи своя избор, пророчице — заповяда магьосницата.
— Не мога! Моментът още не е дошъл. — Лицето на Кайрадис се изкриви в нечовешка агония.
В този момент Гарион го усети. От Зандрамас прииждаха вълни, внушаващи нерешителност и съмнение, насочени към пророчицата с превързаните очи. Това беше последният отчаян опит на магьосницата. Не бе успяла да порази Гарион и неговите приятели и сега бе тръгнала срещу Кайрадис.
„Помогни й, лельо Поул — полетя отчаяната мисъл на Гарион. — Зандрамас се опитва да й попречи да направи своя Избор.“
„Да, Гарион, зная“ — долетя спокойният и отговор.
„Тогава направи нещо!“
„Още не е дошло времето за това. Ще се намеся в момента на Избора. Ако се опитам да помогна по-рано, Зандрамас ще усети и ще контраатакува.“
— Нещо става — настойчиво каза Дурник. — Някаква светлина се приближава по коридора!
Гарион вдигна глава. Светлината бе все още слаба и неясна, ала той бе сигурен, че никога не е виждал подобно нещо.
— Моментът на избора дойде, Кайрадис — изсъска злобно Зандрамас. — Избирай!
— Не мога — проплака пророчицата, обръщайки се към засилващата се светлина. — Не мога! Все още не съм готова. — Тя направи няколко крачки напред, като кършеше отчаяно ръце. — Не съм готова! Не мога да избера! Пратете някой друг!
— Избирай! — повтори неумолимо Зандрамас.
— Само ако можех да ги видя! — изхлипа Кайрадис. — Да можех да ги видя!
Най-накрая Поулгара реши да се намеси.
— Няма нищо по-лесно от това — обади се тя, а гласът й прозвуча плавно, изпълнен със странно спокойствие. — Виденията от бъдещето пречат на зрението ти. — Поулгара протегна ръка и внимателно махна превръзката от очите на Кайрадис. — Ето, погледни сега през човешките си очи и направи своя избор.