— Това е забранено! — започна Зандрамас, чието предимство беше унищожено.
— Не е! — възрази Поулгара. — Ако беше забранено, не бих могла да го направя.
Дори слабата светлина във вътрешността на пещерата накара Кайрадис да трепне от болка.
— Не мога! — извика тя и закри очите си с длани. — Не мога!
Изведнъж лицето на Зандрамас грейна.
— Аз спечелих! — изкрещя ликуващо тя. — Изборът трябва да бъде направен, но сега това ще стори друг, не Кайрадис! Решението й да не избира също е избор!
— Това вярно ли е? — бързо попита Гарион, поглеждайки към Белдин.
— По този въпрос съществуват две мнения.
— Да или не, Белдин?
— Не зная, Гарион, наистина не зная!
В този момент светлината от входа на пещерата нахлу с пълна сила. Надминаваща дори слънцето с яркостта си, тя бързо изпълни залата. Сиянието й беше толкова силно, че дори най-закътаните пукнатини в стените на пещерата блеснаха, сякаш бяха нажежени до бяло.
— Моментът най-сетне настъпи — прошепна старият познайник на Гарион, ала този път чрез устните на Ерионд. — Часът на избора удари! Избирай, Кайрадис, иначе всичко ще бъде разрушено!
— Часът удари! — нашепна втори, също толкова безизразен глас от устата на Геран. — Дойде мигът на избора. Избирай, Кайрадис, иначе всичко ще бъде разрушено!
Кайрадис се олюля, разкъсвана от страшна нерешителност. Погледът й бягаше от едното към другото лице на двамата, които стояха пред нея. Изведнъж пророчицата отново закърши ръце.
— Тя не може да го направи! — извика императорът на Малореа и се втурна напред, подчинявайки се на непреодолимото си желание да й се притече на помощ.
— Длъжна е да го направи — рече Гарион и сграбчи приятеля си за ръката. — Ако не го направи, всичко ще бъде загубено.
Очите на Зандрамас отново блеснаха в дива, сатанинска радост.
— Задачата е непосилна за нея! — изпищя злорадо магьосницата. — Ти взе своето решение, Кайрадис, и то вече не може да бъде променено. Сега аз ще направя върховния Избор вместо теб и сърцето ми ще ликува, когато богът на мрака отново наложи властта си над цялата вселена.
Това вероятно беше последната, фатална грешка на Зандрамас. Кайрадис стана и се взря с блестящи очи в лицето на магьосницата, по което блещукаха странните светлинки.
— Напротив, Зандрамас — изрече пророчицата с леден глас. — Онова, което се случи преди малко беше израз на моето колебание, а не моят избор. Сега настъпва предопределеният за него миг. — Кайрадис вдигна красивото си лице и затвори очи. Хорът на пророците от Кел изпълни тишината на пещерата, ала последната нотка в тяхната песен прозвуча въпросително.
— В такъв случай решението е само мое — заяви тя. — Изпълнени ли са всички условия? — Въпросът беше отправен към двата могъщи разума, стоящи зад Ерионд и Геран.
— Да — изрече първият с устните на Ерионд.
— Да — потвърди вторият с устата на Геран.
— Тогава чуйте моя избор — прикани ги пророчицата и отново се вгледа в лицата на малкото момче и младия мъж. След това с вик на нечовешко отчаяние се строполи в прегръдката на Ерионд. — Избирам теб! — проплака тя. — За добро или лошо избирам теб!
В този момент като че земята се олюля в титаничен трус, ала това не беше земетресение, защото нито едно камъче не се отрони от тавана на пещерата. Без да знае защо, Гарион беше сигурен, че целия свят се е изместил със съвсем мъничко, а може би с десетки левги. Също така бе убеден, че това изместване е разтърсило цялата вселена. Количеството енергия, която Кайрадис бе освободила със своя мъчително направен избор, не се побираше в границите на човешкото въображение.
Постепенно ослепителната светлина отслабна, пурпурното сияние на Сардиона започна да се разсейва и да угасва. В мига на Избора, направен от пророчицата от Кел, Зандрамас се отдръпна, а танцуващите светлини под кожата на лицето й започнаха да треперят. После се разгоряха и засветиха още по-ярко.
— Не! — изкрещя тя. — Не!
— Може би тези малки светлинки в плътта ти са израз на божественото начало у теб, Зандрамас — заговори Поледра. — Твоята светлина би могла да искри по-силно от блясъка на най-яркото съзвездие. Ти служи вярно на Мрака и сега може би ще намериш своята награда. — И бабата на Гарион се приближи към Зандрамас.
Магьосницата се отдръпна и извика:
— Не ме докосвай!
— Не теб желая да докосна, а твоята дреха. Искам да съм сигурна, че ще получиш възнаграждението си. — Поледра свали копринената качулка и разкъса черната роба на магьосницата. Зандрамас дори не опита да прикрие голото си тяло, пък и в случая не ставаше дума за голота. Тялото на Зандрамас представляваше прозрачен силует, черупка, изпълнена с искряща, танцуваща светлина, която ставаше все по-силна и по-ярка.