— Доста е ядосан, нали? — отбеляза Хетар.
— Като го напия, ще омекне — отвърна Барак и повдигна рамене.
— Съжалявам, Гарион! — гръмогласно се провикна Анхег. — Аз и Варана се опитахме да го настигнем, но неговото корито се оказа по-бързо, отколкото предполагахме.
— Корито ли! — възропта Барак.
— Всичко е наред, Анхег — успокои го Гарион. — Те пристигнаха след като всичко вече бе свършило.
— Значи успя да си върнеш сина, така ли?
— Да.
— Ами покажи го де, моето момче! Ние всички доста се потрудихме, за да ти го върнем.
Се’Недра излезе напред с Геран на ръце. Анхег притисна и двамата към гърдите си в меча прегръдка, ухили се и погъделичка Геран, който се заля от смях.
Когато ги пусна, Се’Недра се опита да направи реверанс, но той я спря:
— Недей, Се’Недра! Ще вземеш да изтървеш детето.
Тя се засмя, обърна се към император Варана и го поздрави с усмивка.
— Здравей, Се’Недра — отвърна беловласият император. — Изглеждаш чудесно. — Той я огледа с присвити очи. — На мен ли така ми се струва, или наистина си понапълняла?
— Това е временно — отвърна малката кралица. — По-късно ще ги обясня.
В това време Брадор и Атеска приближиха към Закат.
— Нима това наистина сте вие, ваше императорско величество! — обърна се Атеска към императора с престорена изненада. — Не мога да си представя, че ви срещам на това място.
— Генерал Атеска — отговори му Закат, — не смяташ ли, че се познаваме твърде добре, за да използваме подобни преструвки?
— Много се тревожихме за вас — намеси се Брадор. — Бездруго случайно се намирахме наблизо, та решихме… — Той разпери ръце.
— И ако не е тайна, какво правехте тук, наблизо? Нали ви оставих край брега на река Маган?
— Случиха се важни събития — намеси се Атеска. — Армията на Урвон се разпадна, пък и даршиванците изглеждаха доста объркани. Брадор и аз се възползвахме от това и отново присъединихме Пелдан и Даршива към територията на империята. Успяхме да отблъснем даршиванската армия и я преследвахме из всичките кътчета на Южна Даласия.
— Много добре, господа — одобрително каза Закат. — Изключително. Трябва по-често да се оттеглям в почивка.
— И това той нарича почивка! — промърмори Сади.
— Разбира се — намеси се Силк. — Боят с дракони винаги оказва твърде ободряващо влияние върху нервите.
Закат и Варана се гледаха изучаващо.
— Ваши императорски величества — учтиво се обърна Гарион към двамата мъже. — Най-добре би било да ви представя един на друг. Император Варана, това е Негово императорско величество Кал Закат от Малореа. Император Закат, това е Негово императорско величество Ран Боруни Четиринадесети, владетел на Толнедранската империя.
— Просто Варана, Гарион. Варана е съвсем достатъчно — каза толнедранецът. — Чували сме много неща за вас, Кал Закат — продължи той и протегна ръка.
— Със сигурност нищо добро, Варана — засмя се Закат и разтърси с охота подадената му десница.
— Слуховете рядко отговарят на истината, Закат.
— С вас имаме да обсъдим много въпроси, ваше императорско величество — рече Закат.
— Наистина е така, ваше императорско величество.
По всичко личеше, че крал Олдорин е изправен на ръба на нервен срив. Неговото островно кралство изведнъж бе засипано от кралски особи. Гарион се стараеше да ги представя колкото е възможно по-внимателно и по-безболезнено. Крал Олдорин успя да изтръгне няколко поздрава от скованите си устни, но по всичко личеше, че е забравил предългите цветисти изречения, типични за дворцовия етикет. Гарион го дръпна настрани.
— Такова нещо не се случва всеки ден — започна той. — Днес на едно място са се събрали Закат от Малореа, Варана от Толнедра и Анхег от Черек. Това ни предоставя единствената по рода си възможност да направим изключително сериозни стъпки към постигането на световен мир, за който човечеството жадува от хилядолетия.
— Твоето присъствие тук, Белгарион от Рива, прави блясъка на днешния ден още по-ярък.
В отговор на тези негови думи Гарион се поклони.
— Въпреки че честта и гостоприемството на вашия дворец са несъмнено чудо на света — продължи риванският крал, — би било неразумно от наша страна, ако пропилеем предоставената ни възможност и не я използваме за нашето благородно дело. Ето защо ви умолявам да осигурите на мен и моите приятели подходящо място, където можем да поговорим насаме, обсъждайки перспективите, разкрили се пред нашите страни при тази на пръв поглед случайна среща, в която обаче, поне според мен, случайността не е определящият фактор. Не се съмнявам, че самите богове имат немалък дял в нейното осъществяване.