Моряците на Барак освободиха кораба от въжетата, задържащи го към кея, и загребаха към откритото море. После вдигнаха платната и „Морска птица“ се понесе, порейки вълните, към дома.
27.
Времето се задържа ясно и слънчево. Постоянният северозападен вятър опъваше платната на „Морска птица“ и тя се плъзгаше по вълните, следвайки стария, кален в безброй морски бури кораб на Грелдик. По настояване на Унрак двата кораба поеха курс към Мишрак ак Тул, където щяха да оставят Нател в неговото кралство.
Дните бяха дълги, стоплени от ярката слънчева светлина, изпълнени с аромат на солена вода. Гарион и приятелите му прекарваха по-голямата част от времето, събрани в светлата главна каюта. Разказът за похода към Корим беше дълъг и интригуващ, а онези, които не бяха присъствали, настояваха да чуят всичко, и то с най-големи подробности. Техните прекъсвания и въпроси често предизвикваха дълги отклонения в потока на историята, прехвърляйки я ту напред, ту назад, ала все пак тя вървеше бавно, но сигурно към своя край. В нея имаше много неща, които обикновеният слушател би нарекъл невероятни, но Барак и неговите другари ги приемаха за чиста монета. Всички те бяха прекарали достатъчно време в компанията на Белгарат, Поулгара и Гарион, затова знаеха, че почти нищо на този свят не е невъзможно за тях. Единствено изключение на борда беше император Варана, който остана докрай неумолим скептик. Според Гарион това се дължеше по-скоро на философските му възгледи, отколкото на недоверието на толнедранския император към думите на разказвачите.
Унрак прекара много време, давайки съвети на Нател, преди да оставят владетеля на тулите в един пристанищен град на неговата родина. Смисълът на съветите беше Нател да наложи собствената си воля и да се освободи от господството на майка си. Унрак не беше никак оптимистично настроен след заминаването на младия тулски крал.
После „Морска птица“ се насочи на юг, следвайки кораба на Грелдик, който плаваше край голия скалист бряг на Госка в североизточната част на Ктхол Мургос.
— Това е срамота, така да знаете! — възмути се един ден Барак, обърна се към Гарион и посочи кораба на Грелдик пред себе си. — Прилича на плаващо корабокрушение.
— Грелдик никак не жали този кораб — съгласи се с него Гарион. — Неведнъж съм плавал с него.
— Този човек няма никакво уважение към морето — изсумтя Барак. — Освен това е пияница.
При тези думи Гарион примигна и можа само да каже:
— Моля?
— О, аз съм първият човек, който веднага ще си признае, че обича да обръща някоя и друга халба от време на време, но Грелдик пие дори по време на плаване. Това е отвратително, Гарион. Мисля даже, че е истинско богохулство.
— Ти знаеш повече за морето от мен — призна Гарион.
Минаха през тесния пролив между остров Веркат и южния бряг на Хага и Горут. В южните ширини сега беше лято, времето се задържа хубаво и това им позволи да се придвижват напред с голяма бързина. След като преминаха през опасни скалисти островчета, разположени като ветрило недалеч от брега на полуостров Урга. Силк излезе на палубата.
— Вие двамата направо се преместихте да живеете тук — отбеляза той.
— Обичам да съм на палубата, когато се появи земя — обясни Гарион. — Като виждаш как брегът минава покрай теб, получаваш усещането, че наистина се движиш нанякъде. Какво прави леля Поул?
— Плете — отговори Силк и повдигна рамене. — Учи Лизел и Се’Недра. Вече са направили цели купчини малки дрешки.
— Чудя се защо ли са им притрябвали — подхвърли Гарион с напълно сериозно лице.
— Трябва да те помоля за една услуга, Барак — обърна се Силк към червенобрадия черек.
— Казвай какво ти трябва.
— Искам да спрем в Рак Урга. Трябва да дам на Ургит копие от споразуменията. Освен това в Дал Перивор Закат направи няколко предложения, за които трябва да го уведомя на всяка цена.
— Ще ми помогнеш ли да приковем Хетар за мачтата, когато влезем в пристанището?
Отначало Силк се намръщи, но после се сети какво има предвид гигантът и каза:
— О, бях забравил. Никак не е добра идея да заведем Хетар в град, пълен с мурги, нали?
— Идеята е откровено лоша, Силк. Даже катастрофална.
— Ще поговоря с него — предложи Гарион. — Може пък да успея да го поуспокоя.
— Ако се справиш с това, ще те помоля да излезеш на палубата и да укротиш с благи думи първия ураган, на който се натъкнем — изръмжа Барак. — Щом става въпрос за мурги, Хетар е непредвидим като лошото време.
Ала нито лицето на високия алгар стана каменно, нито ръката му се плъзна към ножа, когато приятелите му споменаха думата „мург“ в негово присъствие. По време на пътуването бяха разкрили пред него истината за произхода на Ургит и когато Гарион колебливо му съобщи плана за посещението в Рак Урга, ястребовите му очи светнаха от любопитство.