— Това е основният въпрос, който дойдохме да обсъдим с теб — каза Силк. — Закат се върна в Мал Зет веднага щом си тръгнахме от Перивор. Все пак успях да поговоря с него преди да се разделим. Накрая той пожела да започне преговори за мир с теб.
— Мир? — подигравателно каза Ургит. — Единственият мир, който Закат желае за всеки мург по света, е вечният — мирът на гроба, — при това аз съм начело на този дълъг списък.
— Той се попромени — каза Гарион. — Сега умът му е зает с далеч по-важна задача от изтреблението на мургите.
— Глупости, Гарион. Всички на този свят искат да унищожат мургите. Дори и на мен ми идва да ги избия всичките, макар да съм техен крал.
— Тогава изпрати няколко посланици в Мал Зет — посъветва го брат му. — Дай им пълномощия да водят мирни преговори при добра воля от двете страни.
— Да дам власт в ръцете на някой мург? Келдар, съвсем си се побъркал!
— Мога да ти намеря няколко достойни мъже — увери го Оскатат.
— Тук, в Ктхол Мургос ли? Къде? Може би под някой надгробен камък?
— Ще трябва да започнеш да се доверяваш на хората си, Ургит — намеси се Белгарат.
— Разбира се, Белгарат — отвърна саркастично Ургит. — На теб също трябва да ти вярвам, защото ако не го правя, ще ме превърнеш в жаба.
— Просто изпрати посланици в Мал Зет — повтори търпеливо Силк. — Може пък да се изненадаш приятно от резултатите.
— Всеки резултат, който не води до обезглавяването ми, ще бъде изключително приятен — рече Ургит и изгледа брат си с присвити очи. — Има още нещо, което искаш да ми кажеш, нали, Келдар? Хайде, изплюй камъчето.
— Светът е изправен пред дълъг период на скучен мир — започна дребничкият драснианец. — Моят съдружник и аз от години развиваме бизнес, свързан с нуждите на войната. Всичките ни предприятия ще се сринат, ако не намерим нови за пазари за мирновременни стоки. Ктхол Мургос води войни няколко поколения наред.
— Даже от по-дълго. Всъщност страната е във война от възцаряването на династията Урга, която аз имам не особено голямото удоволствие да представлявам.
— Това ме навежда на мисълта, че страната ти има остра нужда от мирновременни стоки — като например керемиди за покривите на къщите, домакински съдове — и продукти, които да бъдат сготвени в тях, разбира се.
— И аз мисля така.
— Чудесно. Ярблек и аз можем да докарваме такива стоки в Ктхол Мургос по море. Ще превърнем Рак Урга в най-големия търговски център в южната половина на континента.
— Че защо? Кралството Ктхол Мургос е изправено пред фалит.
— Да, но бездънните мини са все още тук, нали?
— Така е, но са разположени в териториите, контролирани от Малореа.
— Вярно, но ако сключиш мирен договор със Закат, малореанците ще се оттеглят. Трябва да действаме бързо. Щом те напуснат тези земи, ти ще се върнеш на тяхно място — не само с войници, но и с миньори.
— И какво ще спечеля от всичко това?
— Данъци, братко мой, данъци! Ще обложиш с данъци миньора, ще обложиш мен, ще обложиш и моите клиенти. Само за няколко години хазната ти ще се пръска по шевовете от натрупаните в нея пари.
— Да, но толнедранците ще ме измамят и ще ми ги отмъкнат само за няколко седмици!
— Едва ли — усмихна се самодоволно Силк. — Варана е единственият толнедранец на света, който знае за сключеното помежду ни споразумение. Сега той се намира на кораба на Барак във вашето пристанище. Ще се прибере в Тол Хонет чак след няколко седмици.
— Какво значение има това? Никой не може да направи нищо преди аз да сключа мир със Закат, нали?
— Не е точно така, Ургит. Ние с теб можем да подпишем споразумение, даващо ми изключително право на достъп до пазарите на Ктхол Мургос. Разбира се, аз ще те възнаградя пребогато за него, документът ще бъде напълно законен и никой няма да може да го оспори. През живота си съм сключвал предостатъчно подобни търговски договори и зная какво трябва да се направи. Подробностите можем да уточним по-късно, най-важното сега е да изготвим споразумението черно на бяло и да го скрепим с подписите си. После, щом мирът настане, толнедранците могат да идват тук на тълпи — ти просто ще им покажеш договора и ще ги отпратиш. Ако аз получа изключителния достъп до пазарите, ще спечелим милиони! Милиони, Ургит, милиони!
Носовете на двамата братя започнаха да потрепват въодушевено.
— Какви условия искаш да впишем в това споразумение за изключителен достъп? — попита предпазливо Ургит.
Силк се ухили и бръкна отново в пазвата си.