— В такъв случай, кралице моя, позволете ми да ви кажа сбогом. Изпълних дълга си към вас.
Салмисра се вцепени от изненада и очите й се изцъклиха.
— Не си тръгвай още — прошепна тя и с почти с котешко мъркане продължи: — Ела по-близо до мен!
— Ти ми даде думата си, Салмисра — припомни и евнухът, изпълнен с опасения за живота си.
— О, бъди разумен, Сади! — каза тя. — Нямам намерение да те хапя. Всичко това бе хитър план от твоя страна, нали? Видял си възможността за сключването на това споразумение и преднамерено очерни репутацията си пред мен, за да вземеш участие в подготвянето и подписването му. Преговорите, които си водил от мое име, са блестящо свършена дипломатическа работа. Справил си се чудесно, Сади — дори и с цената на това, че ме измами. Много съм доволна от теб. Би ли склонил да заемеш предишната си длъжност тук?
— Да склоня, кралице моя? — избухна той в почти детински щастлив смях. — Та аз бих бил безкрайно щастлив! Смисълът на моя живот е да ви служа!
Салмисра обърна глава към просналите се на пода евнуси и заповяда:
— Излезте. Всички. И разнесете из двореца новината, че Сади е реабилитиран и че отново заема стария си пост. Ако има желаещи да поставят под въпрос решението ми, изпратете ги тук. Аз ще им обясня как стоят нещата.
Евнусите я изгледаха с широко отворени очи. Гарион забеляза, че лицата на мнозина се изкривиха от разочарование.
— Колко досадно! — отбеляза Салмисра. — Те са толкова радостни, че не могат да помръднат от местата си. Моля те, Айсус, махни ги оттук.
— Както желаете, кралице моя! — отговори Айсус и извади меча си. — Всички ли искате да оцелеят?
— Само няколко от тях, Айсус — по-сръчните.
Тронната зала се изпразни почти в същата секунда.
— Не бих могъл да изразя колко голяма е благодарността ми към вас, ваше величество! — рече Сади.
— Ще измисля някакъв начин, Сади. Като начало и двамата ще се престорим, че мотивите, които изтъкнах преди малко, са истинската причина, стояща зад решението ми, нали?
— Разбрах ви чудесно, божествена Салмисра.
— Все пак — продължи тя, — наше задължение е да опазваме достойнството на трона. Ти ще се заемеш с изпълнението на старите си задължения и ще живееш в старите си покои. За подобаващи почести и награди ще помислим по-късно. — Кралицата змия замълча за миг. — Липсваше ми, мой Сади! Никой никога не би могъл да предположи колко много! — Главата й се раздвижи леко и тя погледна Поулгара. — Как премина срещата ти със Зандрамас, Поулгара?
— Зандрамас вече не е сред живите, Салмисра.
— Прекрасно! Не я харесвах. Това означава ли, че вселената отново е едно единно цяло?
— Да, Салмисра.
— Тази новина ми допада. Хаосът и разрухата са твърде дразнещи за една змия. Представителите на моя род са по-привързани към реда и спокойствието.
Гарион забеляза как една малка зелена змия се измъкна изпод трона на Салмисра и се приближи към червената кутия на Сади, която все още беше отворена, забравена на мраморния под. Малкото влечуго се надигна, погледна в пръстената бутилка и започна да съска изкусително.
— А вие успяхте ли да намерите сина си, ваше величество? — обърна се Салмисра към Гарион.
— Да, ваше величество.
— Моите поздравления. Предайте дълбокото ми почитание на съпругата си.
— Благодаря, Салмисра.
— Време е да тръгваме — каза Поулгара. — Довиждане, Сади!
— Довиждане, лейди Поулгара! — отвърна евнухът и погледна към Гарион. — Довиждане, Гарион. Беше много забавно, нали?
— Да, наистина — съгласи се Гарион и стисна ръката на евнуха.
— Кажи „довиждане“ на останалите от мое име. Мисля, че ще се виждаме от време на време по държавни въпроси, но, според мен, никога няма да е същото, нали?
— Вероятно имаш право — отвърна Гарион, обърна се и тръгна след Поулгара и Айсус, които вече излизаха от тронната зала.
— Един момент, Поулгара — обади се Салмисра.
— Да?
— Ти промени много неща тук. Отначало ти бях много сърдита, но имах достатъчно време за размисъл. В края на краищата всичко се оказа за добро. Приеми моите благодарности.
Поулгара кимна.
— Поздравления за радостта, която ти предстои да преживееш — добави Салмисра.
Лицето на Поулгара не издаде изненадата й от проницателността на кралицата змия, досетила се за нейното състояние, но все пак тя за миг я погледна в очите и каза:
— Благодаря, Салмисра.
След това спряха в Тол Хонет да оставят Варана. Гарион усети, че широкоплещестият император е леко разсеян. Докато групата се отправяше към покоите му, той каза нещо на един от придворните и след миг служителят забърза за някъде.