— Това стъпало ще ми липсва, Гарион — оплака се дядо му, вгледа се в малкото камъче и се намръщи. — А! Сега си спомням — рече той. — Нарочно го оставих там.
— Че защо? — попита Се’Недра.
— Това е диамант, Се’Недра — обясни старият вълшебник и повдигна рамене. — Исках да видя за колко време ще го стрия на прах.
— Диамант ли? — възкликна тя и отвори широко очи.
— Подарявам ти го, ако го искаш — рече вълшебникът и й го подхвърли.
И внезапно Се’Недра направи една наистина себеотрицателна постъпка — като се имаше предвид толнедранският й произход, естествено.
— Не, Белгарат, благодаря, но не бих желала да се разделяш със стария си приятел. Преди да си тръгнем, ще оставим диаманта там, където го намерихме.
Белгарат се засмя.
Геран и вълчето си играеха до един прозорец, като в играта им често се чуваше твърде много ръмжене и скимтене. Вълчето най-безсрамно използваше всеки удобен момент да наруши правилата и близваше Геран по лицето, от което малкото момче се заливаше в смях.
Поледра оглеждаше внимателно кръглата стая, в която цареше пълен хаос.
— Чудесно е да си бъдеш у дома — рече тя, милвайки нежно с ръка облегалката на креслото, върху която личаха следи от ноктите на сова. — Прекарах почти хиляда години, кацнала на това кресло — призна тя на Гарион.
— И какво си правила, бабо? — попита я Се’Недра. Без да го усети, малката кралица бе започнала да използва обръщенията, обичайни за Гарион.
— Наблюдавах го — отвърна жената с кестенявата коса. — Знаех, че най-накрая ще ме забележи, ала не предполагах, че ще му трябва толкова много време. Трябваше да направя нещо необикновено, за да привлека вниманието му.
— О? И какво?
— Предпочетох да се превърна в човек — продължи Поледра, докосвайки с ръка гърдите си. — Той ме харесваше повече като жена, отколкото като вълчица или пък сова.
— Винаги съм искал да ти задам един въпрос — призна Белгарат. — Когато се срещнахме, наоколо нямаше други вълци. Ти какво правеше там?
— Чаках те.
Той трепна.
— Нима си знаела, че ще дойда?
— Разбира се.
— Преди колко време си разбрала за това? — попита Се’Недра.
— Малко след като Торак открадна Кълбото от Алдур — отговори вместо нея Белгарат, чиито мисли очевидно бяха другаде. — Учителят ме беше изпратил на север да разкажа на Белар какво се е случило. Превърнах се във вълк, за да се движа по-бързо. С Поледра се срещнахме нейде из местата, които днес са познати под името Северна Алгария. — Белгарат погледна жена си и продължи: — Кой ти беше казал, че идвам?
— Никой, Белгарат — отвърна тя. — Знаех, че един ден ще дойдеш, още от мига на своето раждане. Ала ти много се забави. — Поледра огледа стаята с критичен поглед и предложи: — Не е зле да поразчистим тук, пък и тези прозорци обезателно се нуждаят от пердета.
— Видя ли? — рече Белгарат на Гарион.
Последваха целувки, прегръдки и сълзи, които все пак не бяха чак толкова. Се’Недра взе Геран на ръце, Гарион грабна вълчето, после двамата тръгнаха надолу по стълбите.
— О! — сепна се Гарион по средата на стълбището. — Дай ми диаманта. Ще го сложа на мястото му.
— Няма ли някое обикновено камъче да свърши същата работа, Гарион? — предложи тя и очите й светнаха пресметливо.
— Се’Недра, ако толкова ти е притрябвал диамант, ще ти купя.
— Знам, Гарион, но ако задържа и този, ще имам два.
Той се засмя, измъкна скъпоценния камък от здраво стиснатото й юмруче и го сложи под стъпалото.
Метнаха се на конете и бавно се отдалечиха от кулата на Белгарат. Се’Недра държеше Геран в прегръдките си, а вълчето подтичваше край коня й, стрелвайки се от време на време след някой заек.
След като изминаха известно разстояние, Гарион чу познат шепот, дръпна рязко юздите и Кретиен спря.
— Се’Недра — каза тихо Гарион и посочи към кулата. — Погледни!
Малката кралица обърна поглед назад.
— Нищо не виждам.
— Чакай. Те ще излязат след няколко секунди.
— Кои?
— Дядо и баба. Ето ги.
Два вълка изскочиха от отворената врата на кулата и затичаха из обраслата в треви равнина съвсем близо един до друг. В устрема им имаше невероятна свобода и опияняваща радост.
— Аз пък си мислех, че първо ще се захванат с почистването. — рече Се’Недра.
— Това е по-важно, Се’Недра. Много, много по-важно.
Стигнаха къщата точно когато слънцето докосваше хоризонта на запад. Дурник все още се занимаваше с полската работа, а от кухнята се чуваше тихата песен на Поулгара. Се’Недра влезе вътре, а Гарион отиде при Дурник.