В една изключително мразовита есенна вечер в пристанището на Рива влезе малореански кораб и капитанът достави старателно навито парче пергамент, което носеше печата на Закат, императора на Малореа. Гарион благодари на моряка, предложи на него и на неговия екипаж гостоприемството на замъка, после взе писмото и се оттегли в кралските си покои. Се’Недра плетеше край огъня. Геран и младият вълк се бяха изтегнали в блажена дрямка върху плочите пред огъня и от време на време потрепваха насън. Те винаги спяха заедно. Дори Се’Недра се беше отказала от намерението си да ги раздели нощем — не съществуваше врата на света, която някой можеше да залости достатъчно здраво и от двете страни.
— Какво има, скъпи? — попита тя Гарион.
— Току-що получих писмо от Закат — отвърна той.
— О! И какво пише?
— Още не съм го прочел.
— Отваряй го, Гарион. Умирам от нетърпение да разбера какво става в Мал Зет.
Гарион счупи печата и разгъна пергамента.
— „До Негово величество крал Белгарион, крал на Рива — зачете на глас той, — Върховен владетел на Запада, убиец на бог Торак, Повелител на Западно море и до уважаемата кралица Се’Недра, владетелка на Острова на ветровете, принцеса на империята Толнедра, перлата на династията Боруни — от Закат, император на Малореа, господар на всички ангараки.
Надявам се, че това писмо ви намира в добро здраве. С него искам да изпратя своите поздрави на вашата дъщеря, независимо дали тя вече е дошла на белия свят, или нейното раждане тепърва предстои. (Бързам да ви уверя, че все още не съм станал пророк. Кайрадис веднъж ми призна, че вече не е благословена с дарбата да вижда бъдещето, но започвам да подозирам, че не е била съвсем честна с мен по този въпрос.)
Тук се случиха много неща, откакто се разделихме. Предполагам, че императорският двор изпита особена радост от промяната, настъпила в моята личност, която беше прекият резултат от нашето пътешествие до Корим и от всичко, което се случи там. Виждам, че сигурно съм бил ужасен владетел. Ала това все още не означава, че тук, в Мал Зет, всичко прилича на приказка с щастлив край. Военните бяха крайно разочаровани, когато им съобщих за намерението си да сключа мирен договор с крал Ургит. Знаете що за стока са генералите. Като им отнемеш любимото развлечение — войната, стават като разглезени деца и настъпва страшно сърдене, цупене и оплаквания. Затова се наложи да стъпя върху вратовете на някои господа. Между другото, съвсем наскоро повиших Атеска в ранг Върховен главнокомандващ на войските в Малореа. Това беше другото нещо, което вбеси останалите членове на Генералния щаб, но кой ли пък успява да задоволи претенциите на всички?
С Ургит поддържаме непрекъснат контакт. Намирам го за изключителен човек — почти толкова забавен, колкото е брат му. Мисля, че с него ще си допаднем. Съсловието на бюрократите едва не изпадна в състояние на колективна смърт, когато обявих независимостта на Даласианските протекторати. Убеден съм, че народът на далите трябва да получи свобода и да се развива независимо от останалата част на империята. Бюрократите обаче имат свои интереси там, ето защо и те се оплакваха, сърдиха и цупиха почти колкото генералите. Ала това брожение веднага престана, защото обявих намерението си Брадор да извърши пълна ревизия на всеки началник на бюро в управлението на империята. Вдигна се оглушителен вой, след като ги лиших от имотите им в протекторатите.
За моя най-голяма изненада скоро след завръщането ми от Дал Перивор в двореца се появи един възрастен гролим. Тъкмо се канех да го отпратя, когато Ерионд доста настойчиво ме помоли да го оставя. Името на стареца беше много трудно за произнасяне, но незнайно защо Ерионд реши да го наричаме Пелат. Човекът е добродушен, но често приказва странни неща. Езикът, който използва, прилича на този в Пророчествата на Ашаба или пък в Малореанските евангелия на далите. Много особено!“
Гарион спря да чете и каза:
— Почти бях забравил за това.
— За кое, скъпи? — попита Се’Недра, вдигайки поглед от плетката.
— Помниш ли стария гролим, когото срещнахме в Пелдан? Беше през онази нощ, когато кокошката те клъвна.
— Да. Изглеждаше добър човек.
— Беше нещо повече от това, Се’Недра. Пелат бе пророк, а Гласът ми нашепна, че ще стане първият ученик на Ерионд.