— Наистина е непобедим — заяви Се’Недра, защитавайки по навик своя рицар. — Веднъж видях как уби лъв с голи ръце.
— Чувал съм за неговата репутация — каза Закат. — Мислех, че хората просто преувеличават.
— Преувеличението не е кой знае колко голямо — намеси се Гарион. — Веднъж го чух да предлага на Барак и Хетар тримата да нападнат сами цял толнедрански легион.
— Може би просто се е пошегувал.
— Мимбратските рицари не знаят какво означава думата „шега“ — рече Силк.
— Няма да стоя безучастно, докато обиждате моя рицар! — заяви разгорещено Се’Недра.
— Ние не го обиждаме, Се’Недра — каза Силк. — Просто го описваме. Само че той е толкова благороден, че ме засърбява темето.
— Предполагам, че благородството е несъществуващо понятие за всички драснианци — отбеляза малката кралица.
— Не е несъществуващо. Се’Недра. Просто неразбираемо.
— Може би те са се променили през изтеклите две хиляди години — рече Дурник с надежда.
— Не бих разчитал на това — изсумтя Белдин. — Ако съдя по опита, който съм натрупал, бих казал, че хората, живеещи в изолация, обикновено запазват всичките си присъщи черти, сякаш са се вкаменили.
— Трябва да ви предупредя за едно нещо — каза Кайрадис. — Хората на този остров са особена смесица. Те наистина в много голяма степен отговарят на описанието, което направихте, ала имат и далска кръв, затова добре владеят уменията и знанията на далите.
— О, прекрасно — язвително каза Силк. — Мимбрати, които умеят да правят магии. Само ако приемем, че успеят да преценят срещу кого да ги насочват.
— Кайрадис — каза Гарион. — Затова ли Закат и аз трябва да носим доспехи?
Тя кимна утвърдително.
— Защо просто не ни го каза в началото?
— Трябваше сами да го разберете.
— Добре, хайде да отидем и да огледаме — предложи Белгарат. — И друг път сме си имали работа с мимбрати и винаги сме успявали да избягваме неприятности с тях.
Продължиха да яздят през гората, окъпана в златистата слънчева светлина на следобеда, и скоро видяха замъка, който им бе описал Белдин. Той се издигаше на върха на висок скалист нос и имаше обичайните назъбени кули и укрепления.
— Внушително! — измърмори Закат.
— Няма никакъв смисъл да се крием сред дърветата — каза Белгарат. — Бездруго не можем да прекосим това открито поле, без да ни забележат. Гарион, ти и Закат минете начело. Обикновено всички се отнасят вежливо с мъже, облечени с броня.
— Значи просто ще яздим към замъка, без да се прикриваме? — попита Силк.
— Нямаме друг избор — отвърна Белгарат. — Ако те все още мислят като типични мимбрати, ще се чувстват едва ли не длъжни да ни предложат най-гостоприемно да пренощуваме при тях, а ние бездруго се нуждаем от информация.
Излязоха на откритото поле и бавно поеха към мрачната крепост.
— Най-добре ще е да говоря аз, щом стигнем — каза Гарион на Закат.
— Добре — съгласи се Закат. — Аз сигурно ще се задуша, докато изричам предългите им изречения.
Зад крепостните стени на замъка прозвуча остър сигнал на боен рог — това бе знак, че групата на Гарион е забелязана. След няколко минути десетина рицари с бляскави брони излязоха в лек тръс по подвижния мост. Гарион пришпори леко Кретиен и излезе няколко стъпки пред другарите си.
— Моля, престанете да яздите толкова бързо, господин рицарю — изрече мъжът, който, изглежда, беше водачът на непознатите рицари. — Аз съм Астелиг, баронът на тази област. Мога ли да попитам как е вашето име и какво води вас и спътниците ви пред портите на моето владение?
— Не мога да разкрия пред вас името си, господин рицарю — отговори Гарион. — Имам определени основания за това, които ще ви съобщя, когато му дойде времето. Моят другар рицарят и аз, заедно с останалите ни спътници, сме предприели търсене, което не търпи отлагане. Дойдохме тук, търсейки подслон за нощта, чието наметало ще се спусне над главите ни след няколко часа. — Гарион беше твърде горд от речта, която успя да произнесе, без да се запъне.
— Бе нужно единствено да ни помолите за това, господин рицарю — отговори баронът. — Дори единствено честта, ако не любезността и доброто възпитание на всички истински рицари повеляват да предложим помощ и подслон на всеки наш събрат рицар, предприел такова търсене.
— Не бих могъл да изразя с думи колко дълбока е нашата благодарност към вас, господин Астелиг. Както сами виждате, с нас има благородни дами, които са безкрайно уморени от мъчителното, изпълнено с множество премеждия наше странстване.