Баронът веднага разбра каква е молбата на неговите гости.
— Моят меч и оръжията на моите рицари са незабавно на ваше разположение, милорд. Нека заличим завинаги грозното зло от лицето на земята! — Баронът беше типичен мимбрат до мозъка на костите си.
Гарион вдигна със съжаление ръка.
— Не, милорд Астелиг — заяви той. — Не бихте могли да тръгнете с нас, макар че приветствам с цялото си сърце вас и вашите храбри бойци. Задачата е поставена на мен и моите спътници и единствено ние можем да я изпълним. Ако приемем помощта ви, ще разгневим слугите на духа, който с не по-малко настървение се бори за победа срещу нас. Всички ние сме смъртни, а в света на духовете живеят безсмъртни същества. Ако се изправим срещу повелите на духовете, ще осуетим успеха на онези от тях, които са приятелски настроени към нас — това са безсмъртните добри духове, които участват в тази последна битка срещу злото.
— Макар че думите ви причиниха остра болка в сърцето ми, господин рицарю — тъжно каза баронът, — трябва да се съглася, че казаното от вас звучи наистина убедително. Нещо повече — искам да ви уведомя, че един мой родственик се върна наскоро от столицата Дал Перивор и ми съобщи в разговор на четири очи за тревожните събития в кралския двор. В двореца на краля преди няколко дни пристигнал някакъв магьосник. Без никакво съмнение е използвал магии — такива, за каквито говорихте вие — измамил нашия владетел, влязъл под кожата му и за много кратко време се превърнал в най-доверения негов съветник. Сега този магьосник разполага с неограничена власт в кралството. Бъдете много предпазливи, господа рицари. Ако онзи магьосник е един от слугите на вашия враг, той държи в ръцете си огромна власт и може да ви нанесе тежки щети. — Баронът направи гримаса. — Според мен не му е било особено трудно да измами нашия крал. Може би не бива да изричам тези думи, но Негово величество не се слави с изключителен ум. — „И това го казва мимбрат!“ — помисли си Гарион. — Този магьосник — продължи баронът — е зъл човек и в духа на истинските рицарски традиции и другарството помежду ни ви съветвам да избягвате контакти с него.
— Благодаря ви, милорд — отвърна Гарион. — Ала съдбата ни и целта на нашето търсене ни налагат да отидем в Дал Перивор. Ако е необходимо, ще се преборим с този магьосник и ще отървем кралството от неговото влияние.
— Дано боговете и добрите духове направляват десниците ви — изрече пламенно баронът и след това се засмя. — Дано се случи така да наблюдавам как вие и храбрият ви немногословен приятел наказвате този магьосник по начин, който сметнете за уместен.
— Това ще бъде чест за нас, милорд — увери го Закат.
— Искам да споделя с вас, милорди — продължи баронът, — че утре аз и още няколко благородници ще отпътуваме за кралския дворец в Дал Перивор, за да вземем участие в най-големия рицарски турнир на годината. Той е организиран от нашия владетел, краля на Перивор, с цел да бъдат подбрани защитници на кралството, които трябва да се справят с един постоянен, многогодишен проблем, застрашаващ всички нас. Освен това знайте, че според традицията, съществуваща от много векове, всички недоразумения, дрязги и конфликти се забравят за времето, докато протича турнирът, и настъпва всеобщо примирие — така че пътуването ни на запад ще протече спокойно и безопасно. Бихте ли приели, милорди, да придружите мен и останалите благородници в нашето пътешествие до столицата?
— Милорд — отвърна Гарион и направи поклон, поскърцвайки леко с доспехите си — приемаме с дълбока благодарност вашето предложение и любезната покана, която ни отправихте, защото тя наистина ще помогне да изпълним целта си. А сега, ако ни позволите, ще се оттеглим, за да се подготвим за пътуването утре.
Докато Гарион и Закат крачеха по дългия коридор, ноктите на вълчицата издаваха почти метален звън по пода.