„Доволна съм — заяви тя. — Не беше зле за такива палета като вас двамата.“
12.
Оказа се, че Перивор е приятен остров с невисоки изумруденозелени хълмове, по които пасяха овце и се простираха обширни изорани ниви и градини с педантично прави лехи, в които растяха буйно различни видове зеленчуци. Барон Астелиг се оглеждаше наоколо с нескрита гордост.
— Тази земя е богата и плодородна — отбеляза той, — макар без съмнение да не е така щедра, както далечна Арендия.
— Смятам, че бихте се разочаровали от Арендия, милорд — каза Гарион. — Макар че земята там е плодородна, кралството е разтърсвано от гражданска война, а крепостните селяни тънат в мизерия.
— Нима тази неудачна институция все още съществува там? При нас крепостничеството беше унищожено преди много векове.
Гарион беше доста изненадан от това.
— Хората, които населявали този остров преди да дойдем ние, били кротки и гостоприемни, затова нашите предци си избрали съпруги сред тях. В самото начало обикновените хора от местното население били подложени на крепостничество, каквато била практиката в Арендия, ала нашите предшественици скоро прозрели очевидната несправедливост — защото крепостните селяни били техни родственици. — Баронът се намръщи. — Гражданските войни, за които споменахте, наистина ли вилнеят в нашата прародина, милорд?
Гарион въздъхна.
— Таим слаби надежди, че ще утихнат, милорд. Векове наред три велики херцогства водеха постоянни войни помежду си, докато едно от тях — Мимбре — накрая постигна — поне на хартия — господство над останалите. Ала винаги избухваха въстания, нарушаващи крехкия мир. Освен това бароните в южна Арендия водят кървави битки помежду си по най-незначителни поводи.
— Войни, битки? Наистина ли? Подобни проблеми възникват и в Перивор, ала ние се опитваме да овладеем конфликтите по официален начин, така че почти никога не е имало убити люде.
— Какво имате предвид под израза „по официален начин“, милорд?
— Възникващите конфликти се разрешават обикновено посредством турнири с изключение на случаите, когато са извършени най-тежки престъпления. — Баронът се усмихна. — Всъщност известни са ми няколко фалшиви спора — те бяха измислени от двете „враждуващи“ страни само за да послужат като извинение за организирането на подобни турнири — а те, милорди, са еднакво забавни и за благородниците, и за обикновените граждани.
— Това е много цивилизован начин, милорд — рече Закат.
Усилието да съставя толкова дълги и сложни изречения започна да уморява Гарион. Той помоли барона да го извини под предлог, че желае да разговаря със своите спътници, и изостана да поприказва с Белгарат и другите.
— Как се разбирате с барона? — попита Силк.
— Всъщност много добре. Браковете с далите са променили някои от най-дразнещите черти на арендите.
— Като например?
— На първо място твърдоглавата им глупост. Те са унищожили крепостничеството и обичайният начин за разрешаване на спорове тук са рицарските турнири, а не откритата война. — Гарион погледна дремещия Белгарат. — Дядо!
Белгарат отвори очи.
— Мислиш ли, че сме успели да пристигнем тук преди Зандрамас?
— Няма начин да узнаем това.
— Бих могъл да използвам Кълбото.
— Може би ще е по-добре да не го правиш. Ако тя е в Перивор, не е възможно да узнаем точно къде е слязла на сушата. Може да не е точно в тази част на острова, тъй че Кълбото не би могло да открие следата й. Ала съм сигурен, че Зандрамас ще долови неговото присъствие. Така само ще издадем къде сме. Освен това Сардионът се намира в тази част на света. Нека все още не го събуждаме.
— Можеш да попиташ своя приятел барона — предложи Силк. — Ако тя е тук, той може би е чул нещо за нея.
— Съмнявам се — отвърна Белгарат. — Поне досега полагаше извънредни усилия да остане незабелязана, освен в случаите с гролимите.
— Вярно е — съгласи се Силк. — Според мен сега дори ще прояви още по-голямо усърдие. Сигурно ще й е трудно да обясни онези светлинки под кожата си.
— Нека изчакаме, докато стигнем в Дал Перивор — реши Белгарат. — Ще ми се да обмисля добре всичко, преди да сме допуснали някоя невъзвратима грешка.
— Мислиш ли, че ще има някаква полза да попитаме Кайрадис? — попита тихо Гарион и погледна назад към пророчицата — тя се возеше във великолепната карета, която баронът беше осигурил за дамите.
— Не — отвърна Белгарат. — Няма да ни отговори.
— Мисля, че ние може би имаме известно предимство — отбеляза Силк. — Кайрадис ще направи избора между двете съдби и фактът, че тя пътува с нас, а не със Зандрамас, е добър знак, не мислите ли?