Замаян от всички тези смайващи прилики, Гарион почти очакваше отнякъде да го посрещне Мандорален — облечен в бляскави доспехи, приближаващ се с широки крачки по мраморния под, а от двете му страни естествено щяха да стоят червенобрадият Барак и Хетар, чийто дълъг кичур приличаше на конска грива. Още веднъж го обзе непреодолимото чувство, че всичко се повтаря отново и отново. Изведнъж осъзна, че като разказва на Закат случки от своето минало, всъщност ги преживява втори път. Стори му се, че това по някакъв начин пречиства духа му преди неизбежната среща на Мястото, което вече не съществува.
— Моля, господа рицари — обърна се барон Астелиг към Гарион и Закат, — нека приближим към трона на крал Олдорин, за да ви представя на Негово величество. Разбира се, ще го осведомя за ограниченията, които налага вашето търсене, и необходимостта да запазите в тайна самоличността си.
Тръгнаха по мраморния под към покритата с килим платформа. Гарион забеляза, че крал Олдорин е доста по-едър и набит от крал Кородулин, ала очите му разкриваха потресаваща липса на най-дребни признаци, наподобяващи мисъл и интелигентност.
Един висок рицар пристъпи пред Астелиг и каза:
— Постъпвате неприлично, милорд. Кажете на своите спътници да вдигнат забралата си — кралят трябва да вижда онези, които се приближават към него.
— Ще обясня на Негово величество причината, налагаща необходимостта да крият лицата си, милорд — отвърна малко сковано Астелиг. — Уверявам ви, че тези рицари, които се осмелявам да нарека свои приятели, не възнамеряват да оскърбят нашия крал.
— Съжалявам, Астелиг — отвърна рицарят, — ала не мога да допусна това.
Ръката на барона докосна дръжката на меча.
— Спокойно — каза Гарион и отпусна скритата си под металната ръкавица ръка върху рамото на Астелиг. — Цял свят знае, че е недопустимо един рицар да изважда оръжие в присъствието на краля.
— Вие сте добре запознат с изискванията за благоприлично поведение — заяви рицарят, който бе препречил пътя им. Сега гласът му не звучеше така категорично.
— Често съм бил заедно с много кралски особи, милорд, и са ми известни правилата, диктуващи държането на рицарите с благородно потекло. Уверявам ви, че не желаем да обидим Негово величество, приближавайки към трона, без да вдигнем забралата на шлемовете си. Ала сме принудени да го сторим — това повелява нашият дълг, който ни предстои да изпълним в близко бъдеще.
Сега рицарят изглеждаше още по-несигурен как да постъпи.
— Приказвате много убедително, господин рицарю — призна неохотно той.
— В такъв случай ви моля, господин рицарю — продължи Гарион, — да придружите мен, моя спътник и барон Астелиг до трона на Негово величество. Рицар с храбростта, която вие очевидно притежавате, е в състояние да предотврати с лекота всякакви злонамерени постъпки. — Ласкателството никога не вредеше в тежки ситуации.
— Ще постъпя както предложихте, господине — реши рицарят.
Четиримата се приближиха до трона и се поклониха малко сковано пред владетеля.
— Ваше величество — изрече Астелиг.
— Добре дошли, бароне — отговори Олдорин и кимна разсеяно.
— Имам честта да ви представя двама непознати рицари, пристигнали тук отдалеч. Те са посветили живота си на благородно търсене и изпълнение на възвишена цел.
Кралят изглеждаше заинтригуван. Изразите „благородно търсене“ и „възвишена цел“ можеха да накарат кръвта на всеки мимбрат да заври незабавно.
— Както може би сте забелязали, ваше величество — продължи Астелиг, — приятелите ми не вдигнаха забралата на шлемовете си. Моля, не приемайте това като знак на неуважение, защото това е необходима предпазна мярка, продиктувана от характера на тяхното търсене. На света има зла сила и двамата рицари, придружавани от своите спътници, ще се изправят лице в лице с нея. И двамата притежават високи титли в света извън бреговете на нашия остров и когато вдигнат забралата си, хората веднага ще разпознаят кои са те. Злата сила, с която двамата желаят да се срещнат, ще бъде предупредена за тяхното приближаване и ще се постарае да им попречи. Това е причината, поради която забралата трябва да скриват лицата им.
— Разумна предпазна мярка — съгласи се кралят. — Приемете моите поздрави, господа рицари. Приветствам ви с „добре дошли“.
— Вие сте извънредно любезен, ваше величество — отвърна Гарион. — Ние сме благодарни за великодушието и за това, че проявихте разбиране на състоянието, в което се намираме. Нашето странстване беше изпълнено със зли магии и се страхувам, че ако разкрием самоличността си, търсенето ни ще завърши с неуспех и в резултат на това ще пострада целият свят.