— Напълно ви разбирам, господин рицарю, и повече няма да настоявам да разкриете пред мен подробности за задачата, с която сте се заели. Стените на този дворец имат уши и е много вероятно дори тук да има човек, работещ в съюз с негодника, когото преследвате.
— Много мъдро се изразихте, кралю мой — обади се стържещ глас в дъното на тронната зала. — Както самият аз зная твърде добре, мощта на магьосниците е огромна и дори храбростта на тези двама рицари не би била достатъчна да им се противопостави.
Гарион се обърна. Мъжът, който току-що бе изрекъл тези думи, имаше бели очи.
— Магьосникът, за когото ви разказвах — прошепна барон Астелиг на Гарион. — Бъдете предпазлив с него, господин рицарю, защото той е омагьосал нашия крал.
— А, добри ми Ерезел — каза кралят и лицето му засия. — Приближи се до трона. Може би ти, с твоята мъдрост, ще успееш да посъветваш тези благородни рицари как да избегнат злостните магии, които сигурно ги очакват по пътищата на тяхното дирене, докато те постигнат заветната си цел.
— За мен ще бъде удоволствие, кралю — отговори Нарадас.
— Знаеш кой е той, нали? — прошепна Закат на Гарион.
— Да, зная.
Нарадас се приближи до трона.
— Позволявам си да ви осведомя, господа рицари — изрече той с мазен глас, — че не след дълго тук ще бъде организиран голям турнир. Ако вие не вземете участие в него, това непременно ще породи множество подозрения у слугите на злодея, когото търсите. Уверявам ви, че той без съмнение е изпратил много от тях в нашата столица. Така че първият ми съвет към вас, господа, е да вземете участие в турнира и да избегнете опасността, която ви грози.
— Отлично предложение, Ерезел — каза одобрително празноглавият крал. — Господа рицари, това е Ерезел, велик магьосник и най-довереният съветник на трона. Вслушвайте се внимателно в думите му, защото в тях се крие огромна мъдрост. Освен това за нас ще е чест, ако двама толкова могъщи мъже вземат участие в предстоящото забавление.
Гарион стисна зъби. С едно невинно наглед предложение Нарадас бе успял да постигне онова, към което се бе стремил от седмици — да забави риванския крал и спътниците му по пътя към крайната цел. Ала сега Гарион просто не можеше да се измъкне.
— За нас ще е чест да участваме заедно с вас и вашите бляскави рицари в предстоящия турнир, ваше величество — заяви той. — Кога ще започне той?
— След десет дни, господин рицарю.
13.
Покоите, в които настаниха Гарион и неговите спътници, им бяха безкрайно познати. Изгубилите родината си аренди, захвърлени от бурята на непознатия бряг преди толкова много столетия, бяха пресъздали с много любов кралския палат във Воу Мимбре, запазвайки всяка подробност от него в новия строеж — дори и някои от неговите неудобства. Винаги практичният Дурник веднага забеляза това.
— Биха могли да се възползват от възможността и да направят някои подобрения — отбеляза той.
— В запазването на древните неща се крие известен чар — каза Поулгара и се усмихна.
— Разбирам, че ги е измъчвала носталгия, Поул, но няколко подобрения на конструкцията нямаше да бъдат излишни. Забеляза, че баните са в избата, нали?
— Той има право, лейди Поулгара — съгласи се Велвет.
— В Мал Зет беше много по-удобно — съгласи се Се’Недра. — Когато банята е в самите покои, човек има възможност да се забавлява и да прави каквото си поиска.
Ушите на Гарион станаха алени.
— Изглежда, съм пропуснал нещо интересно — рече лукаво Закат.
Гарион се изчерви целият.
После пристигнаха шивачките и Поулгара и останалите дами с горещ ентусиазъм се отдадоха на едно от онези занимания, които според Гарион винаги изпълваха женското сърце с неописуема наслада.
Веднага след тях дойдоха и шивачите, обзети от същата решимост да направят дрехите на всички присъстващи колкото се може по-старомодни. Белдин, разбира се, непоклатимо отказа да ползва услугите им; дори стигна дотам, че показа на един от настойчивите майстори огромния си костелив юмрук, демонстрирайки, че е напълно удовлетворен от начина, по който изглежда.
Гарион и Закат съблюдаваха ограниченията, наложени им от пророчицата, и останаха в пълно бойно снаряжение.
Когато най-сетне останаха сами, Белгарат ги огледа и каза сериозно:
— Искам вие двамата да бъдете особено внимателни по време на турнира. Нарадас знае кои сме и вече му се удаде да ни забави. Може да се опита да стигне още по-далеч. — Изведнъж вълшебникът погледна към вратата и рязко попита Силк: — Къде отиваш?