Върховете на копията за рицарския турнир бяха обвити с няколко слоя агнешка кожа, а върху тях бе завързано парче плътен брезент. В резултат се получаваше голяма кръгла топка, която имаше много успокояващ, благороден вид, ала Гарион знаеше страхотната сила, с която тя изхвърляше ездача от седлото. Освен това не ударът на копието в бронята чупеше костите, а мъчителното съприкосновение на съборения рицар със земята. Кралят на Рива беше малко разсеян, когато започна да съсредоточава волята си, затова най-добрата фраза, която му дойде наум, беше: „Направи го!“ Не беше съвсем сигурен дали се случи точно така, както беше планирал. Първият му неприятел падна от седлото на коня още когато копието на риванския крал се намираше на около пет стъпки от неговия щит. Гарион регулира защитната сила около своето копие и това на малореанския император. С известна изненада забеляза, че техниката на Закат действа безотказно. Едно-единствено, почти незабележимо движение на лакътя отклоняваше копието на противника му и в същия миг малореанецът забиваше своето копие точно в средата на щита на рицаря срещу себе си. Гарион забеляза, че човек, съборен със силен удар от седлото на атакуващ кон, лети във въздуха доста време. Двамата им противници бяха изнесени в безсъзнание от полето.
Това беше лош ден за гордостта на Перивор. Обогатявайки опита си с подсилените оръжия, риванският крал и императорът на Малореа буквално покосиха редиците на облечените в бляскави брони и доспехи рицари на Перивор, а палатките на лекарите се пълнеха с нови и нови ранени. Бойците с благородно потекло от столицата на острова претърпяха нещо повече от разгром — онова, на което бяха подложени, бе по-скоро истинска катастрофа. Най-сетне безразсъдното им мимбратско наследство бе отрезвено и осъзнавайки, че са изправени пред непобедима двойка бойци, рицарите от Перивор се събраха на съвет и след него всички вкупом се предадоха.
— Какъв срам — изрече със съжаление Закат. — Тъкмо започна да ми харесва.
Гарион реши да остави тази забележка без коментар.
Когато двамата тръгнаха към трибуните да отправят обичайния поздрав към краля, белоокият Нарадас излезе напред и ги посрещна с мазна усмивка.
— Приемете горещите ми поздравления, господа рицари — заговори той. — Вие наистина сте благородници, притежаващи изключителна храброст и неповторими бойни умения. Победихте в турнира и заслужено спечелихте лавровите венци. Може би вече сте чули за голямата почетна награда, която се пада на героите, завоювали първото място на бойното поле?
— Не — отговори Гарион. — Не сме чували за нея.
— Днес вие спорихте с останалите рицари за честта и правото да влезете в смъртен бой с един ужасен звяр, който от много време нарушава спокойствието на нашето прекрасно кралство.
— И какъв е този звяр? — попита подозрително Гарион.
— Това, разбира се, е един ужасен дракон, господин рицарю.
14.
Когато се върнаха в покоите си след края на турнира, Белдин изръмжа:
— Той отново ни измами, нали? Започва да ме дразни. Мисля, че е време да взема мерки.
— Вдигаш прекалено много шум! — каза му Белгарат. — Хората тук не са изцяло мимбрати. — Вълшебникът се обърна към Кайрадис и поясни: — Вълшебствата винаги са съпроводени с определени звуци.
— Да — отвърна пророчицата. — Зная.
— Ти чуваш ли ги?
Тя кимна.
— Има ли на острова други дали, които също чуват шума от вълшебствата?
— Да, древни Белгарат.
— Ами тези фалшиви мимбрати? Те почти наполовина са дали. Възможно ли е някои от тях също да чуват шума?
— Да, всички го долавят.
— Дядо — разтревожено каза Гарион. — Това означава, че половината хора в Дал Перивар са чули какво съм направил на копията.
— Не и сред врявата, която вдигаше тълпата.
— Не знаех, че това им е попречило.
— Разбира се, че е.
— Добре — изръмжа Силк. — Аз няма да използвам никакви магии и ви гарантирам, че няма да има никакъв шум.
— Но ще останат следи, Келдар — изтъкна Сади. — И тъй като ние сме единствените чужденци в палата, сигурно ще започнат да ни задават неудобни въпроси, ако намерят Нарадас проснат на земята с някоя от твоите ками, забита в гърба му.
— Ти говориш за преднамерено, хладнокръвно убийство — изрече обвинително Дурник.
— Високо ценя чувствителността и изтънчеността ти, майстор Дурник — отговори евнухът. — Но Нарадас вече успя да ни измами два пъти; и в двата случая това означава ново забавяне по пътя ни към целта. Трябва да го отстраним.
— Той има право, Дурник — намеси се Белгарат.
— Зит? — предложи Велвет на Сади.
Той поклати глава.