— Тя в никакъв случай няма да изостави своите рожби — дори ако й предложим удоволствието да ухапе някого. Разполагам с няколко други неща, които са не по-малко ефикасни. Може би не действат толкова бързо, но вършат работа.
— Въпреки това Закат и аз ще трябва да се изправим срещу дракона — заяви мрачно Гарион. — Не можем да разчитаме на помощта ви заради този глупав турнир.
— Това няма да бъде Зандрамас — каза му Велвет. — Се’Недра и аз разговаряхме с няколко млади дами в двореца, докато вие двамата демонстрирахте героизма си така великолепно. Те ни разказаха, че този „страшен звяр“ се появява от време на време вече няколко века — а Зандрамас започна да действа преди около десетина години, нали? Мисля, че драконът, с който ще се биете, е истински.
— Не съм толкова сигурна, Лизел — възрази Поулгара. — Зандрамас е в състояние по всяко време да приеме формата на този дракон. Ако истинският е заспал в бърлогата си, има голяма вероятност Зандрамас да е тероризирала острова — с цел да предизвика сблъсък преди да пристигнем на мястото, предопределено за срещата.
— Веднага ще разбера каква е истината, щом погледна чудовището — каза Гарион.
— Как? — попита го Закат.
— При първата ни среща отрязах четири стъпки от опашката й. Ако драконът, който срещнем, е с отрязана опашка, ще знаем, че е Зандрамас.
— Наистина ли трябва да ходим на тържеството довечера? — попита Белдин.
— Всички го очакват от нас, чичо — отвърна Поулгара.
— Но аз нямам нито една свястна дреха — какво ще облека, момичето ми? — каза дяволито той с гласа на Фелдегаст.
Официалната вечеря беше подготвяна от седмици — тя трябваше да бъде величественият финал на турнира. Бяха предвидени и танци — в които Гарион и Закат, все още облечени в брони, не можеха да участват. Щеше да бъде сервирана разкошна и изобилна храна, ала те не биваше да вдигат забралата си и не можеха да ядат. Освен това щеше да има множество цветисти тостове в чест на „тези могъщи рицари, които придадоха блясък на нашия далечен остров чрез присъствието си“ — разбира се, благородниците в двора на крал Олдорин щяха да си съперничат, обсипвайки с екстравагантни хвалебствия Гарион и Закат.
— Колко време ще продължи тържеството? — прошепна Закат на Гарион.
— Часове.
— Страхувах се, че ще отговориш тъкмо така. Ето, и дамите идват.
Поулгара, съпровождана от Се’Недра и Велвет, влезе в тронната зала така величествено, сякаш беше нейна собственица. Странно, а може би не толкова — Кайрадис не беше с тях. Както обикновено в такива случаи, Поулгара беше облечена във великолепна рокля от синьо кадифе, украсено със сребърни нишки. Вълшебницата наистина изглеждаше прелестно. Се’Недра беше в кремава одежда, наподобяваща сватбената й рокля, макар че перлите, които украсяваха булчинската й премяна, сега ги нямаше. Разкошната й бакърено-червеникава коса се разпиляваше в красиви къдрици върху едното й рамо. Велвет носеше бледолилавата си рокля от фина коприна. Всичките млади рицари на Перивор — онези, които все още можеха да ходят след схватките и развлеченията през деня — бяха безнадеждно очаровани от пленителната й красота.
— Мисля, че е време да се представим по някакъв начин на домакините си — измърмори Гарион. Изтъквайки нуждата да запазят анонимността си, дамите досега бяха стояли в покоите си. Гарион пристъпи напред и ги придружи до трона. — Ваше величество — бърна се той към крал Олдорин и направи лек поклон. — Макар че се подчинявам на необходимостта да запазя в тайна самоличността на благородните дами и не мога да разкрия пред вас подробности за живота им, би било нелюбезно както към вас, така и към самите тях, да не ги представя на двора. Имам честта да ви представя нейна светлост херцогинята на Ерат. — Това беше безопасно — едва ли някой в тази част на света бе чувал за Ерат.
Поулгара направи реверанс с невероятна грация.
— Ваше величество — поздрави краля тя със звучния си глас.
Олдорин чевръсто се изправи.
— Ваша светлост — отговори и той с дълбок поклон. — Вашето присъствие е лъчиста светлина за моя беден палат.
— А това, ваше величество — продължи Гарион, — е нейно височество принцеса Ксера. — Се’Недра впери изумен поглед в него. — Може би истинското ти име е прекалено известно дори тук — прошепна й той.
Се’Недра веднага се окопити.
— Ваше величество — изрече тя и направи реверанс, също толкова изтънчен и пленителен, както този на Поулгара. В крайна сметка не бе възможно едно момиче да израсте в императорски палат, без да научи някои неща.
— Ваше височество — отвърна кралят. — Вашата красота ме лишава от способността да приказвам.