Белгарат стоеше, подпрял гръб на една колона, и отегчено наблюдаваше танцуващите.
— Дядо — каза Гарион. — Точно сега никой не разговаря с краля. Защо не го попитаме за онази карта?
— Добра идея. Това увеселение ще продължи цяла нощ и едва ли след това кралят ще ни приеме на аудиенция.
Тримата приближиха към трона и се поклониха.
— Бихме ли могли да проговорим с вас, ваше величество? — попита Гарион.
— Разбира се, господин рицарю. Вие и спътниците ви сте защитници на града и би било невъзпитано, ако не изслушам онова, което желаете да споделите с мен. Какво бихте искали да ми кажете?
— Става дума за нещо съвсем маловажно, ваше величество. Както вече споделих с вас, господин Гарат — по време на представянето Гарион беше пропуснал представката „Бел“ — е мой старши съветник. Той е направлявал стъпките ми от най-ранно детство. Освен това Гарат е забележителен учен, който напоследък насочи вниманието си към изучаването на науката география. Сред географите от много време се води разпален спор по отношение разположението на света в древността. Съвсем случайно господин Гарат чу за съществуването на стара географска карта, която според човека, съобщил му за нея, се намира в палата на Дал Перивор. Обзет от неутолимо любопитство, господин Гарат ме помоли да ви попитам дали наистина има такава карта и ако знаете къде е тя, той ви моли за разрешение да я разгледа.
— Наистина, господин Гарат — отговори кралят, — аз ви уверявам, че човекът, съобщил ви тази информация, не греши. Картата, която търсите, е нашата най-ценна реликва — защото тъкмо нея използвали нашите предшественици преди много столетия, за да достигнат бреговете на острова. Веднага щом имаме свободно време, с удоволствие ще ви предоставя възможност да я видите и се надявам, че тя ще подпомогне изследванията ви.
В този момент иззад пурпурната завеса на трона се появи Нарадас.
— Ваше величество, страхувам се, че сега едва ли ще има време за изследвания — заяви той, неспособен да прикрие самодоволните нотки в гласа си. — Простете ми, кралю, просто случайно дочух последната ви забележка, докато бързах насам, за да ви донеса една наистина обезпокоителна и тъжна новина. От изток дойде пратеник и ни съобщи, че в село Дал Еста, отдалечено от столицата на по-малко от три левги, върлува ужасният дракон. Не може да се предвиди кога отвратителното създание ще се впусне да плячкосва околността — то може да остане няколко дни скрито в гората, преди отново да се появи. Ала може би това трагично обстоятелство е в наша полза. Сега е времето да нанесем решителен удар срещу него. Каква по-добра възможност за двамата наши храбри защитници да излязат срещу него и да ни отърват от безчинствата на грозната твар? Разбирам, че могъщите рицари разчитат на съветите на този възрастен човек — следователно и той трябва да ги придружи, за да изгражда стратегията на боя и да направлява стъпките им.
— Много добре казано, Ерезел — съгласи се с радост глупавият крал. — Страхувах се, че ще минат седмици, докато прогоним чудовището от скривалището му. Ето че това стана за една-единствена нощ. Излезте смело насреща му, защитници на моята столица, и вие, господин Гарат. Освободете кралството ми от този дракон и всичко, което поискате като награда, ще ви бъде дадено веднага.
— Донесохте тази новина тъкмо навреме, господин Ерезел — отвърна Белгарат. Тонът му беше любезен, ала Гарион познаваше добре дядо си и схвана онова, което намекваше старият вълшебник. — Както каза Негово величество, тази нощ вие ни спестихте много време. Веднага щом се освободя, ще измисля подходящ начин да изразя своята благодарност към вас.
Нарадас леко се отдръпна и на лицето му се изписа уплаха.
— Не е необходимо да ми благодарите, господин Гарат — каза той. — Просто изпълних дълга си към владетеля и неговото кралство.
— А, да — рече Белгарат. — Дългът. Всички ние имаме много задължения, нали? Предай моите поздрави на Детето на Мрака, когато се молиш за нея. Съобщи й, че отново ще се срещнем, както е предопределено според звездите.
След това вълшебникът му обърна гръб и тръгна. Гарион и Закат го последваха и пробивайки си път сред танцуващите, напуснаха тронната зала. Докато наоколо имаше непознати, лицето на Белгарат беше непроницаемо, ала щом се озоваха в пустия коридор, той започна да ругае яростно.