— Тъкмо щях да се добера до картата — заговори разпалено той, — и Нарадас отново я измъкна изпод носа ми.
— Да извикам ли и останалите? — попита Гарион.
— Те всички ще поискат да дойдат с нас и това само ще предизвика спорове. Ще им оставим бележка.
— Пак ли?
— Тези повторения се случват все по-често и по-често, нали?
— Да се надяваме, че леля Поул няма да реагира по същия начин, както преди години.
— За какво говорите? — попита Закат.
— Силк, дядо и аз се измъкнахме от Рива, когато отидохме да се срещнем с Торак — обясни Гарион. — Оставихме бележка, но леля Поул не беше никак доволна от постъпката ни. Както разбрах, имало много ругатни и много силен тътнеж, съпроводен с експлозии.
— Лейди Поулгара? Та тя е самото олицетворение на изтънчеността!
— Недей да се заблуждаваш, Закат — каза Белгарат. — Поул ужасно се ядосва, когато нещата не вървят така, както желае тя.
— Сигурно е фамилна черта — подхвърли любезно Закат.
— Сега какво — опитваш да се шегуваш с мен ли? Веднага двамата идете в конюшнята. Кажете на конярите да оседлаят конете ни и намерете къде се намира онова село. Искам да поговоря с Кайрадис преди да тръгнем. Ще я накарам да ми отговори точно и ясно на няколко въпроса. После ще дойда при вас.
След десетина минути тримата вече бяха на седлата. Гарион и Закат взеха копията си от поставката до вратата и след това тримата напуснаха двореца.
— Успя ли да научиш нещо от Кайрадис? — обърна се Гарион към Белгарат.
— Да. Разбрах, че драконът не е Зандрамас.
— Значи е истински?
— Вероятно. Но все пак пророчицата се изрази твърде загадъчно и неясно. Каза, че някакъв друг дух влияе на дракона. Това означава, че и двамата трябва да сте изключително внимателни. Обикновено драконът е много глупава твар, но ако го ръководи някой дух, може да действа твърде находчиво.
Някаква сянка се появи и затича до тях. Беше вълчицата.
„Как се чувстваш, малка сестричке?“ — поздрави я официално Гарион. В последния миг се овладя и не я нарече „бабо“.
„Доволна съм — отвърна тя. — Вие отивате на лов. Аз ще ви придружа.“
„Трябва да ти съобщя, че съществото, което търсим, не става за ядене.“
„Вълкът не излиза на лов само за да яде.“
„В такъв случай се радваме, че си решила да дойдеш с нас.“
— Какво каза тя? — попита Закат.
— Че иска да ни придружи.
— Предупреди ли я, че ще е опасно?
— Мисля, че тя вече знае това.
— Нека сама реши. — Белгарат сви рамене. — Опитите да приказваш на вълк какво да прави са чиста загуба на време.
Следвани от вълчицата, тримата излязоха от градската порта и поеха по пътя, който конярят бе посочил на Гарион.
— Каза ми, че дотам имало десет мили — рече кралят на Рива.
Белгарат погледна с присвити очи нощното небе и измърмори:
— Добре. Пълнолуние е. Да тръгнем в галоп и ще спрем на около миля от селото.
— Как ще разберем, че се сме се приближи толкова много? — попита Закат.
— Ще разберем — отвърна мрачно Белгарат. — Навсякъде ще се виждат пламъци.
— Искаш да кажеш, че драконите наистина бълват огън от устата си?
— Тъкмо това правят. И двамата имате доспехи, така че до известна степен сте защитени. Знайте, че този дракон е от женски пол. Хълбоците и търбуха й са по-уязвими от гърба. Опитайте се да забиете копията си в тялото й, след това я довършете с мечовете. Не бива да се бавим прекалено дълго. Единственото, което искам, е да се върна в двореца и да взема картата. Да тръгваме.
„Ще огледам наоколо“ — каза вълчицата и изчезна с големи скокове в мрака.
— Радвам се, че тя дойде с нас — каза Белгарат. — Не зная защо, но се чувствам някак по-спокоен с нея.
Забралото на Гарион скри усмивката му.
Селцето Дал Еста беше построено на върха на един хълм. Тримата приятели видяха отдалече алените пламъци, които се издигаха от горящите къщи. Малко преди селото ги чакаше вълчицата.
„Видях съществото, което търсим — съобщи им тя. — Тъкмо сега то се храни на другия склон на хълма, където има още човешки бърлоги.“
„С какво се храни?“ — попита предпазливо Гарион.
„Със същото животно, върху каквото седиш.“
— Е? — рече Закат.
— Драконът е от другата страна на селото — обясни му Белгарат. — Точно сега изяжда един кон.
— Кон ли? Белгарат, колко голяма е тази твар?
— Почти колкото къща — като, разбира се, не броим крилата.
Закат преглътна мъчително.
— Не е ли възможно да се откажем? Съвсем доскоро не изпитвах никаква радост от живота. Сега ми се ще да поживея още и да се наслаждавам на всеки ден.
— Вече сме поели тази задача и трябва да я изпълним. Място за връщане няма — каза Гарион. — Тя не лети много бързо и й е необходимо много време, докато се отдели от земята. Ако успеем да я изненадаме, докато яде, можем да я убием преди да ни нападне.