— Дядо е направил нещо като щит около нас — обясни Гарион на Закат. — Той ще ни помогне да се предпазим от пламъците.
Изведнъж от изток се разнесе оглушителен писък и към небето изригнаха пламъци, обвити в гъсти сажди и дим.
— Подготви се! — извика остро Гарион. — Връща се! — И като предупреди Кълбото да се държи кротко, Гарион измъкна меча на Желязната хватка. Закат също извади от ножницата меча с широкото острие, размаха го и стоманата изсъска във въздуха.
— Разпръснете се! — нареди Гарион. — Стойте колкото се може по-далеч един от друг, така тя ще може да нападне само един от нас. Ако тръгне към теб, Закат, аз ще я нападна отзад. Ако налети срещу мен, ти направи същото. Ако успееш да се добереш достатъчно близо, опитай се да нараниш опашката й. Драконите обезумяват от това. Тя ще се опита да се обърне да я защити. Тогава онзи от нас, който е пред нея, може да нанесе съкрушителен удар по врата й.
— Добре — отвърна Закат.
Отдалечиха се един от друг и напрегнато зачакаха атаката на чудовището.
Копията им бяха счупени и сега от хълбоците на дракона стърчаха само две къси парчета дърво. Отвратителната твар се нахвърли срещу Закат и силата на удара й го събори от седлото. Той започна да се мята по земята, опитвайки се да се изправи, а чудовището бълваше срещу него изпепеляващи пламъци.
Малореанецът се опита да стане, ала огромните нокти на дракона притиснаха бронята му. Главата на изчадието се стрелваше напред, жестоките зъби дращеха доспехите на императора.
В този момент Гарион престана да действа според плана, който сам бе направил. Приятелят му имаше неотложна нужда от неговата помощ. Той скочи от гърба на Кретиен и затича към Закат, решен да го защити на всяка цена.
— Трябва ми огън! — изрева той на Кълбото и мечът незабавно блесна в яркосиньо сияние. Риванският крал знаеше, че Торак е направил драконите неуязвими срещу силата на вълшебствата, ала се надяваше, че чудовището се страхува от силата на Кълбото и че действието на скъпоценния камък е пагубно за него. Гарион се изправи пред гърчещото се тяло на Закат и прогони дракона с могъщи удари. Мечът съскаше страховито всеки път, когато попаднеше в муцуната на изчадието, и то надаваше болезнен вой след всеки замах на риванския крал, ала не бягаше.
— Стани! — извика Гарион на Закат. — Изправи се! — Чуваше зад гърба си металическото дрънчене на бронята и доспехите, докато малореанецът се опитваше да се изправи. Изведнъж, пренебрегвайки болката, която и причиняваха ударите на Гарион, ужасната твар протегна към него ноктите си и го блъсна с невероятна сила. Кралят на Рива загуби равновесие, препъна се и падна върху Закат. Драконът нададе триумфален рев и се хвърли в атака. Гарион започна отчаяно да нанася страхотни пробождащи удари и изведнъж се разнесе оглушителен съскащ звук и изпъкналото ляво око на звяра изпадна от орбитата си. Докато се опитваше да се изправи, Гарион изведнъж си припомни нещо много странно. Чудовището бе изгубило окото си! И лявото око на Торак беше унищожено от силата на Кълбото — а сега същото нещо се случваше с дракона. Въпреки ужасната опасност, която ги грозеше, Гарион изведнъж бе обзет от непоклатима сигурност, че ще спечелят.
Драконът отстъпи, ревейки от болка и ярост, и Гарион се възползва от това, бързо се изправи и подаде ръка на Закат.
— Заобиколи я и застани от лявата й страна! — изкрещя той. — Сега не вижда с лявото си око! Аз ще отвлека вниманието й. Ти я удари по врата!
Затичаха да заемат позиция преди драконът да дойде на себе си. Гарион размаха с все сила гигантския огнен меч и отвори огромна рана върху муцуната на изчадието. Оттам шурна кръв, обля бронята и доспехите му, а чудовището отговори на удара с нова вълна изгарящи пламъци, които обгърнаха риванския крал от всички страни. Той не обърна внимание на огъня и се впусна в атака, нанасяйки удар след удар по грозната муцуна на звяра. Видя, че Закат замахва няколко пъти с тежкия си меч срещу змийския врат на противното животно, но дебелите люспи осуетиха усилията му. Гарион продължи своя щурм, размахвайки пламтящия меч. Полуослепеният дракон замахна с нокти срещу него, кралят на Рива отвърна на атаката му и отсече почти до половина люспестата предна лапа. Тежко ранено, неспособно повече да издържа болката, адското изчадие започна с нежелание да отстъпва.
— Нападни я! — изкрещя Гарион на Закат. — Не й давай време да дойде на себе си!
Двамата мъже продължиха настъплението срещу страшния звяр, редувайки ударите си. Когато Гарион замахваше, драконът обръщаше глава срещу него, за да го окъпе с убийствени пламъци — тогава Закат нанасяше удар върху незащитения му тил. Чудовището тозчас обръщаше глава да отговори на атаката, но в този миг върху него се стоварваше страшният меч на Гарион. Объркана, изпаднала в безсилие от тази смъртоносна тактика, отблъскващата твар мяташе безпомощно глава, ала огненият й дъх пърлеше по-скоро храстите и тревата наоколо, а не нейните нападатели. Най-сетне, чувствайки, че е невъзможно да понася повече болката, драконът започна отчаяно да размахва подобните си на корабни платна криле и направи тромав опит да се издигне във въздуха.