Последва рев на одобрение.
— Пищейки от болка, драконът се олюля и падна. Нашите воини се възползваха от тази моментна възможност и се изправиха на крака. И тогава се разгоря най-страховита битка. — Белгарат продължаваше да описва с увлекателни подробности поне десет пъти повече удари, отколкото в действителност бяха нанесли Гарион и Закат.
— Ако бях завъртял меча толкова пъти, ръцете ми щяха да окапят — заяви Закат.
— Няма значение — отвърна Гарион. — Той просто се забавлява.
— Най-накрая — завърши Белгарат, — неспособен да понася повече страшното наказание, драконът, който никога по-рано не беше познал страха, се обърна и страхливо избяга от бойното поле, прелитайки, както каза ваше величество, точно над този почтен град към своето скрито леговище. А там страхът, разтърсил го през изтеклата нощ, струва ми се, ще го разяжда повече, отколкото получените рани. Вярвам, че няма да се върне в кралството ви, ваше величество. Колкото и да е глупаво, чудовището не би пристигнало отново по свое желание на мястото, където е изпитало толкова много болка. Предположението ми беше такова и се случи точно така, ваше величество.
— Великолепно! — доволно каза кралят. Тълпата в тронната зала избухна в гръмовни аплодисменти. Белгарат се обърна и се поклони, като даде знак на Гарион и Закат да направят същото, щедро позволявайки им да споделят хвалебствията.
Благородниците от кралския двор — някои от тях с искрени сълзи в очите — пристъпиха напред да поздравят триото — Гарион и Закат за героизма им, а Белгарат — за яркото описание на подвига им. Гарион забеляза, че Нарадас е застанал до краля. Мъртвешките му бели очи горяха от омраза.
— Бъдете нащрек — предупреди Гарион приятелите си. — Нарадас замисля нещо.
Щом врявата утихна, белоокият гролим пристъпи напред и каза:
— Аз също присъединявам гласа си към общия хор в тази зала за възхвала на двамата могъщи герои и техния чудесен съветник. Никога това кралство не е срещало подобни герои. Струва ми се обаче, че трябва да проявим по-голяма предпазливост. Боя се, че господин Гарат под влиянието на впечатленията си от тази неописуемо велика битка и съвсем разбираемо опиянен от онова, което е видял, може би е твърде оптимистично настроен за настроението на дракона. Наистина повечето нормални същества биха отбягвали място, което е било поле на такава отчаяна агония, но тази отвратителна, омразна твар не е обикновено същество. И като познаваме отблъскващата му природа, може би трябва да приемем, че по всяка вероятност звярът ще се изпълни с ярост и жажда за отмъщение. Ако тези силни воини отпътуват сега, това почтено и обично кралство ще остане беззащитно пред отмъстителните набези на едно същество, пропито от омраза.
— Знаех си, че ще го направи — процеди през зъби Закат.
— Ето защо честта ме задължава — продължи Нарадас — да посъветвам Негово величество и членовете на кралския двор да помислят дълго и спокойно, вместо да вземат прибързани решения, без да забравят великите качества на тези рицари. Ние видяхме, че те са може би единствените, които могат да се изправят срещу чудовището с някаква надежда за успех. Кои други рицари из нашите земи бихме могли да посочим, способни да дадат същия героичен отпор на звяра?
— Това, което казваш, може да е истина, господин Ерезел — поде кралят с учудваща хладина, — но би било грубо от моя страна да ги държа тук против волята им, като се има предвид свещеният характер на похода, който са предприели. Вече ги забавихме тук твърде дълго. Те ни оказаха прекалено голяма помощ. Да изискваме още от тях би било крайно неблагодарно от наша страна. Ето защо обявявам, че утре ще бъде ден на празненства и на благодарност навсякъде в кралството, а вечерта ще завърши с дворцово пиршество, на което ще почетем тези могъщи воини и ще им кажем с голямо съжаление „сбогом“. Виждам, че слънцето е изгряло, а нашите герои без съмнение са много уморени от битката с омразния дракон през изминалата нощ. Затова днес ще бъде ден на подготовка, а утре — на радост и отдаване на почит и благодарност. Нека си легнем сега, за да имаме време да си починем, а след това още по-усърдно да отдадем силите си в изпълнение на своите многобройни задачи.
— Мислех си, че никога няма да стигне до това — сподели Закат, докато тримата вървяха през претъпканата тронна зала. — Наистина мога да заспя прав.
— Моля те, недей — отвърна Гарион. — Носиш доспехи и ще издрънчиш ужасно, когато рухнеш на земята. И аз съм уморен колкото тебе.