— Моля за прошка, света пророчице — извини се Закат. — Въпросът беше толкова спешен, че нямаше време за никакви консултации.
— Добре го каза — промърмори Велвет. — Ще направим от тебе възпитан мъж.
Закат вдигна забралото на шлема си и се засмя с неочаквано жив, момчешки смях.
— Дори и да е така, Кал Закат — продължи строго Кайрадис, — знай, че съм ти сърдита за тази прибързана и необмислена постъпка.
— Обхванат съм от смущение, света пророчице, че съм допуснал да те обидя, и се надявам, че може би ще намериш прошка в сърцето си за моята грешка.
— О — въздъхна Велвет. — Той ще стане просто прекрасен съпруг. Келдар, ти записваш ли си?
— Аз ли? — учуди се Силк.
— Да. Ти.
Бяха се случили твърде много неща и Гарион се чувстваше крайно изтощен.
— Дурник — подхвана жално той, — ще ми помогнеш ли да се измъкна от това? — И почука с кокалчетата на пръстите си нагръдника на бронята.
— Щом искаш. — Дори гласът на Дурник звучеше студено.
— То наистина ли трябва да спи с нас? — оплака се Гарион на разсъмване.
— Топло е — отговори рязко Се’Недра. — Което е повече от това, което мога да кажа за някои други. Освен това някак запълва празнотата в сърцето ми — донякъде, разбира се.
Вълчето под завивките ближеше с ентусиазъм пръстите на Гарион, след което, естествено, започна да ги хапе.
Спаха почти цял ден и станаха в късния следобед. Изпратиха слуга до краля да извини отсъствието им от нощните празненства, като се оправдаваха с крайна умора.
— Според теб дали сега е удобно да поискаме да видим тази карта? — попита Белдин.
— Не мисля — отговори Белгарат. — Сега Нарадас е принуден да действа решително. Той знае колко безмилостна е Зандрамас, така че ще направи всичко, за да ни държи далеч от картата. Все още се ползва от благосклонността на краля и ще измисли най-различни поводи да ни пречи. Защо просто не го оставим да се чуди какво сме намислили? Така ще го държим в напрежение, докато Сади намери удобен случай да го приспи завинаги.
Евнухът се поклони подигравателно на двамата вълшебници.
— Има и друга възможност, Белгарат — рече Силк. — Мога да се измъкна от двореца да събера необходимата ни информация. Ако успея да определя местоположението на картата, една умела кражба с взлом би разрешила нашия проблем.
— Ами ако те хванат? — попита Дурник.
— Моля те, Дурник — възкликна Силк. — Не ме обиждай.
— Предложението му има своите добри страни — намеси се Велвет. — Келдар е способен да открадне и зъбите на човек, та дори той да е със затворена уста.
— По-добре не разчитай на това — каза Поулгара. — Нарадас е гролим и сигурно е поставил десетки капани около картата. Той познава всички ни, най-малко е запознат с нашата репутация, и съм сигурна, че дарбите на Силк са му добре известни.
— Наистина ли трябва да го убием? — тъжно попита Ерионд.
— Нямаме избор, Ерионд — отговори Гарион. — Докато е жив, ще ни пречи на всяка крачка. — Кралят на Рива се намръщи. — Може и да си въобразявам, но Зандрамас не желае изобщо да остави избора на победителя в ръцете на Кайрадис. Ако успее да ни забави, тя ще спечели, защото ние няма да се явим в уреченото време.
— Твоето предположение е отчасти вярно, Белгарион — потвърди думите му Кайрадис. — Всъщност Зандрамас направи всичко възможно, за да ми попречи да изпълня задачата си. — Пророчицата се усмихна за миг. — Казвам ти честно — тя ми причини много неприятности и ако трябва да избирам между теб и нея, щях да се изкуша. Да, щях да се изправя срещу нея и така рано или късно възмездието щеше да я застигне.
— Никога не съм мислил, че ще чуя подобно нещо от пророк — учуди се Белдин. — Нима действително се отклоняваш от правия път, Кайрадис?
Тя пак се усмихна и каза:
— Добри ми Белдин. Обективността на пророците не е резултат от някакъв каприз, тя е наш дълг, чието бреме е положено върху раменете ни много преди твоето раждане.
Тъй като бяха спали почти цял ден, приятелите разговаряха до късно през нощта. На следващата сутрин Гарион се събуди освежен и се подготви да участва в празненствата.
Благородниците от двора на крал Олдорин бяха прекарали предния ден и вероятно половината нощ в подготовката на речи — дълги, цветисти и като цяло отегчителни слова в прослава на „нашите героични воини“. Скрит зад спуснатото си забрало, Гарион често се улавяше, че дреме — отпуснатостта му бе причинена не от умора, а от скука. По едно време чу леко издрънчаване — някой го бе ударил по бронята.