— Ох! — извика Се’Недра, разтривайки лакътя си.
— Какво има, скъпа?
— Трябва ли винаги да носиш тази стомана?
— Знаеш, че трябва. Какво те накара да се опиташ да ми пробиеш ребрата?
— Навик, предполагам. Не заспивай, Гарион.
— Не спях — излъга той.
— Наистина ли? Тогава защо хъркаше?
След речите кралят прецени, че всички присъстващи едва държат очите си отворени, и призова добрия господин Фелдегаст да раздвижи обстановката.
Този ден Белдин се представи с целия си блясък — дори надмина себе си. Ходеше на ръце, правеше изумителни задни салта, жонглираше със смайваща сръчност — като през цялото време разказваше разни шеги.
— Надявам се, че успях да добавя своя малък дял към празненствата, така ли е, ваше величество? — завърши той изпълнението си и се поклони в отговор на бурните аплодисменти на човешкото множество.
— Ти наистина си виртуоз, господин Фелдегаст — похвали го кралят. — Споменът за твоето представление години наред ще стопля сърцата ни в мрачните зимни нощи.
— О, колко мило, че изричате тези думи, ваше величество — каза Белдин и направи дълбок поклон.
Преди края на пиршеството Гарион и Закат се върнаха до покоите си да похапнат: не можеха да се хранят в главната трапезария, без да вдигнат забралата си. Ала двамата бяха почетни гости на тържествата и дългът им повеляваше да присъстват на пира.
— Никога не съм се забавлявал като гледам как се хранят други хора — каза тихо Закат на Гарион, след като влязоха в залата и заеха местата си.
— Ако искаш забавление, гледай Белдин — отговори Гарион. — Снощи леля Поул разговаря много строго с него. Напомни му днес да се държи възпитано. Виждал си как обикновено се храни. Неимоверните усилия се държи добре едва не го накараха да избяга от пиршеството.
Нарадас седеше от дясната страна на краля. Белите му очи шареха, погледът му бе леко озадачен. Фактът, че Белгарат не беше направил опит да се добере до картата, очевидно го объркваше.
Не след дълго прислугата започна да донася ястията. Миризмите накараха устата на Гарион да се напълни със слюнка, дощя му се да бе похапнал повечко в покоите си.
— Трябва да говоря с главния готвач на краля, преди да си тръгнем — рече Поулгара. — Тази супа е превъзходна.
Сади хитро се изсмя.
— Нещо забавно ли казах, Сади?
— Само гледай, Поулгара. Не ми се ще да развалям удоволствието ти.
Изведнъж около централните места на масата се вдигна врява. Нарадас бе станал от мястото си и стискаше гърлото си с ръце. Очите му бяха изцъклени, от устата му излизаха хрипкав и звуци.
— Той се задушава! — извика кралят. — Някой да му помогне!
Няколко от благородниците близо до владетеля наскачаха от местата си и започнаха да тупат гролима по гърба. Ала Нарадас продължаваше да се задушава. Езикът се подаде от устата му, лицето му започна да посинява.
— Спасете го! — изкрещя кралят.
Ала никой вече не можеше да помогне на Нарадас. Тялото му се изви като дъга, вцепени се и се строполи на пода.
Смаяни викове долитаха от всички страни на трапезарията.
— Как го направи? — прошепна Велвет на Сади. — Мога да се закълна, че не си се приближавал до храната му.
На лицето на Сади се изписа самодоволна усмивка.
— Въобще не се наложи да се приближавам до храната му, Лизел — отвърна той. — Снощи обаче видях, че сяда от дясната страна на краля. Промъкнах се тук преди около час и намазах лъжицата му с нещичко, което кара гърлото на човек да се подува. Отокът става толкова голям, че предизвика задушаване. — Евнухът замълча за миг. — Надявам се, че супата му е харесала — добави той. — На мен определено ми хареса.
— Лизел — рече Силк, — защо не поговориш с чичо си, когато се върнем в Боктор? Сега Сади е без работа, а Джевълин умее добре да използва човек с неговите качества.
— В Боктор вали сняг, Келдар — каза Сади с отвращение. — Никак не харесвам снега.
— Не е задължително да се установиш непременно в Боктор, Сади. Какво ще кажеш за Тол Хонет? Във всеки случай обаче ще трябва да оставиш косата си да порасте.
Закат се наведе напред и се засмя.
— Великолепно, Сади — добави той своите поздравления към останалите похвали, отправени към евнуха. — Освен това го извърши съвсем на място. Нарадас ме отрови в Рак Хага, а ти му го върна тук. Виж какво, ще ти платя два пъти повече от офертата на Джевълин, ако дойдеш да работиш за мен в Мал Зет.
— Закат! — възкликна Силк.
— Възможностите за работа, изглежда, стават все по-богати във всички части на света — отбеляза Сади.
— Трудно се намират добре подготвени хора, приятелю — отвърна му Закат.