Треперещ, с пребледняло лице, кралят бе изведен от залата. Когато минаваше покрай тяхната маса, Гарион го чу да хлипа.
Белгарат започна да сипе най-черни ругатни.
— Какво има, татко? — попита го Поулгара.
— Този идиот ще бъде в траур седмици наред. Тази карта никога няма да попадне в ръцете ми!
16.
Белгарат още ругаеше, когато Гарион и всичките му спътници се завърнаха в покоите си.
— Мисля, че изиграх сам себе си — кипеше той. — Трябваше да изобличим Нарадас преди да го убием. Сега е невъзможно да го дискредитираме в очите на краля.
Кайрадис седеше на масата и ядеше някакво простичко ястие, Тот стоеше наведен закрилнически над нея.
— Какво си направил, древни? — попита тя.
— Нарадас вече не е сред нас — отговори вълшебникът. — Сега кралят го оплаква. Сигурно ще минат седмици, докато се успокои достатъчно, за да ми покаже онази карта.
Лицето й стана замислено, далечно и Гарион долови шепота на странното общо съзнание на далите.
— Сега ми е разрешено да ти помогна, древни — каза тя след малко. — Детето на Мрака наруши нашата повеля, разкрита й, когато получи задачата си. Тя изпрати тук своя помощник, вместо да дойде сама да търси картата. Затова аз вече не бива да се подчинявам на някои ограничения, които бяха в сила по-рано.
Пророчицата се отпусна на стола и поговори накратко с Тот. Гигантът кимна и тихо излезе.
— Изпратих го да доведе човек, който ще ни помогне — каза тя.
— Какво точно ще правиш? — попита я Силк.
— Може би не е особено мъдро да разкривам това предварително пред теб, принц Келдар. Ала можеш ли да намериш къде са останките на Нарадас?
— Сигурно ще ги открия — отговори той. — Ще отида да поразпитам тук-там. — И дребничкият драснианец излезе от стаята.
— А щом принц Келдар се върне след като е узнал къде е мъртвият Нарадас, ти, кралю на Рива, и ти, императоре на Малореа, отидете при краля. Намерете убедителни думи и го накарайте да ви придружи в полунощ на това място — там пред него ще бъдат разкрити истини, които ще намалят тъгата му.
— Кайрадис — въздъхна Белдин, — защо винаги трябва да усложняваш нещата?
Пророчицата се усмихна свенливо.
— Това е едно от малкото ми удоволствия, добри ми Белдин. Когато говоря завоалирано, карам другите да обмислят думите ми по-внимателно. Щом усетя, че ме разбират, изпитвам дълбоко удовлетворение.
— Да не говорим, че е много дразнещо.
— Това също е част от удоволствието — дяволито се съгласи пророчицата.
— Знаеш ли — обърна се Белдин към Белгарат, — мисля, че тя все пак е човешко същество.
След десетина минути Силк се върна при приятелите си и каза доволно:
— Намерих го. Положили са го върху ковчег в параклиса на Чамдар, на първия етаж на двореца. Хвърлих му един поглед. Наистина е много, много по-привлекателен със затворени очи. Погребението е предвидено за утре. Сега е лято и мъртвецът вероятно бързо ще се разложи.
— Какво ще кажеш за часа, когато трябва да отидат при краля, майсторе? — обърна се Кайрадис към Дурник.
Ковачът се приближи до прозореца, погледна звездите и каза:
— Около час преди полунощ.
— Белгарион и Закат, тръгвайте веднага. Бъдете убедителни, използвайте всички сили на красноречието — изключително важно е кралят да бъде в параклиса в полунощ.
— Ще го доведем, света пророчице — обеща й Закат.
— Дори ако трябва да го влачим дотам — добави Гарион.
— Ще ми се да знаех какво е намислила — рече Закат, докато двамата с Гарион вървяха по коридора. — Може би щеше да ни е по-лесно да убедим краля, ако можехме да му кажем какво да очаква.
— Но това може и да предизвика скептицизма му — възрази Гарион. — Мисля, че Кайрадис планира нещо наистина изненадващо, а на някои хора им е трудно да приемат това.
— О, богове — ухили се Закат.
— Негово величество не желае да бъде обезпокояван — каза пазачът пред кралските врати, когато двамата поискаха аудиенция.
— Кажи му, че става въпрос за нещо, което не търпи отлагане — помоли Гарион.
— Ще опитам, господин рицарю — отвърна колебливо пазачът, — но той е много опечален от смъртта на своя приятел.
След няколко секунди пазачът се върна и каза:
— Негово величество се съгласи да види вас, господин рицарю, и вашия спътник, но, моля ви, бъдете кратки. Страданието му е изключително голямо.
— Разбира се — промърмори Гарион.
Владетелят на острова седеше в меко кресло и четеше някаква тъничка книга на светлината на една-единствена свещ. Изглеждаше покрусен и си личеше, че е плакал. Двамата се поклониха и той остави книгата настрани.