— Книга, предлагаща утеха на читателя — каза кралят. — Обаче мен не е в състояние да утеши. С какво мога да ви бъда полезен, господа?
— Преди всичко дойдохме да ви изкажем нашите съболезнования, ваше величество — започна внимателно Гарион. — Знайте, че в самото начало скръбта е винаги най-остра. Потокът на времето ще притъпи болката ви.
— Но никога няма да я заличи напълно, господин рицарю.
— Съвсем вярно, ваше величество. Онова, за което сме дошли да ви помолим, може да изглежда жестоко в светлината на така създалите се обстоятелства. Ние не бихме и помислили да натрапваме своето присъствие, ако въпросът не беше от такава изключителна важност — не толкова за нас, колкото за вас самия.
— Продължавайте, господин рицарю — каза кралят и в очите му се появи лек интерес.
— Някои истини трябва да бъдат разкрити пред вас още тази нощ, ваше величество — продължи Гарион. — А това може да стане единствено в присъствието на покойния ви приятел.
— Немислимо е, господин рицарю — остана непреклонен кралят.
— Личността, която ще разкрие тези истини, ни увери, че те може би ще уталожат в известна степен вашата мъка. Ерезел беше най-скъпият ви приятел и той не би искал да страдате ненужно.
— Наистина — съгласи се кралят. — Той беше човек с голямо сърце.
— Сигурен съм в това — каза Гарион.
— Може би има и друга, по-лична причина да посетите параклиса, където е положен господин Ерезел, ваше величество — добави Закат. — Съобщиха ни, че погребението ще е утре. На церемонията ще присъстват почти всички придворни. Тази нощ имате последна възможност да постоите в усамотение при него и да съхраните обичните му черти в паметта си. Моят приятел и аз ще охраняваме вратите на параклиса, за да сме сигурни, че срещата ви с него и с неговата душа ще остане необезпокоена.
Кралят се замисли и се съгласи.
— Може да е тъй, както казвате, господин рицарю. Макар че сърцето ми може да не издържи на огромната скръб, аз действително искам да погледна лицето му за последен път. Добре, господа, нека се отправим към параклиса.
Параклисът на Чамдар, върховния бог на арендите, беше слабо осветен от една-единствена свещ, поставена до главата на мъртвеца. Златисто покривало скриваше неподвижното тяло на Нарадас до гърдите, лицето му изглеждаше спокойно, дори ведро. Като знаеше какви неща бе вършил белоокият гролим, Гарион прие това като подигравка.
— Ние ще охраняваме входа на параклиса, ваше величество — каза Закат. — Ще ви оставим насаме с вашия приятел. — После двамата с Гарион излязоха в коридора и затвориха вратата.
— Доводите ти бяха много убедителни — похвали Гарион приятеля си.
— И ти самият приказва умело, но тъй или иначе, поне успяхме да го доведем тук.
Останаха пред вратите, очаквайки Кайрадис и останалите си приятели, които скоро дойдоха.
— Той вътре ли е? — попита Белгарат.
— Да. Трябваше да приложим целия блясък на красноречието си, но накрая кралят се съгласи.
До Кайрадис стоеше фигура в черно наметало и голяма качулка. Очевидно беше жена, най-вероятно от народа на далите, ала това беше първият път, когато Гарион виждаше някого от тази раса, облечен не в бяло, а в друг цвят.
— Това е личността, която ще ни помогне — рече пророчицата. — Да отидем при краля, защото времето не чака.
Гарион отвори вратата и всички влязоха в параклиса.
Владетелят на острова вдигна поглед с изненада.
— Не се учудвайте, кралю на Перивор — обърна се към него Кайрадис. — Както ви казаха воините, ние идваме да разкрием пред вас истини, които ще намалят тъгата ви.
— Много ви благодаря, лейди — отвърна кралят. — Но това едва ли е възможно. Моята болка не може да бъде облекчена. Тук лежи най-скъпият ми приятел и сърцето ми е останало в този студен ковчег заедно с него.
— Вашето потекло отчасти е свързано с народа на далите, ваше величество — отговори му пророчицата. — Затова знаете, че мнозина от нас притежават известни дарби. Има неща, които този човек, наричан от вас Ерезел, не ви е казвал. Повикала съм една личност, която ще го разпита преди духът му да е потънал в тъмнината на отвъдното.
— Некромант? Наистина ли? Чувал съм за тях, но никога не съм виждал как наистина практикуват занаята си.
— Знаете ли, че лице с такива дарби не е в състояние да говори нищо друго, освен онова, което му разкриват духовете?
— Така съм чувал, да.
— Уверявам ви, че е истина. Нека влезем в съзнанието на този Ерезел и видим какви истини ще ни разкрие то.
Некромантката с тъмната наметка пристъпи към ковчега и постави бледите си слаби ръце върху гърдите на Нарадас. Кайрадис започна да й задава въпроси.