— Кой си ти? — попита тя.
— Името ми беше Нарадас — отговори фигурата в черно с несигурен, глух глас. — Аз бях гролим и върховен свещеник в храма на Торак в град Хемил в Даршива.
Изумен, кралят се вторачи първо в Кайрадис, а после в тялото на Нарадас.
— На кого служеше? — попита Кайрадис.
— Служех на Детето на Мрака, жрицата Зандрамас.
— Защо дойде в това кралство?
— Моята господарка ме изпрати тук да намеря една карта и да попреча на Детето на Светлината да стигне до Мястото, което вече не съществува.
— И какви средства използва, за да постигнеш тази цел?
— Намерих краля на този остров, суетен и глупав човек, и го заблудих. Той ми показа картата, която търсех, и тя ми разкри едно чудо. Чрез моя безплътен образ-сянка незабавно я занесох на господарката си. Сега тя знае точно къде ще се проведе последната среща. Аз се възползвах от лековерието на краля, въвлякох го в различни дела, които забавиха Детето на Светлината и неговите спътници. Така моята господарка ще успее да пристигне на Мястото, което вече не съществува преди него и ще избегне необходимостта да остави избора на победителя в ръцете на една пророчица, на която няма доверие.
— А защо господарката ти не изпълни сама задачата, която беше възложена на нея, а не на теб? — Гласът на Кайрадис звучеше сурово.
— Зандрамас имаше други грижи. Аз бях дясната й ръка и всичко, което правех, все едно че го вършеше самата тя.
— Духът му потъва все по-надолу и не мога да го достигна, свята пророчице — изрече некромантката с по-нормален глас. — Питайте бързо, защото след малко вече няма да мога да изтръгвам отговори от него.
— Какви бяха тези грижи на господарката ти, които й попречиха да потърси отговора на последната загадка сама, както й беше заповядано?
— Един първосвещеник от Ктхол Мургос, на име Агачак, беше дошъл в Малореа да търси Мястото, което вече не съществува, надявайки се да измести моята господарка. Той беше последният от нашата раса, притежаващ достатъчно власт да я предизвика. Тя го срещна недалеч от пустошта на Финда и там го уби. — Глухият глас притихна и последва отчаян вой. — Зандрамас! — викаше гласът. — Ти каза, че няма да умра! Ти обеща, Зандрамас! — Последната дума сякаш потъна в някаква невъобразима, бездънна пропаст.
Главата на некромантката се разтресе.
— Духът му изчезна, свята пророчице — изрече тя с отпаднал глас. — Среднощният час отмина и вече не мога да го достигна.
— Благодаря ти — каза само Кайрадис.
— Все пак се надявам, свята пророчице, че успях поне малко да ти помогна в твоята благородна и тежка мисия. Сега мога ли да се оттегля? Контактът с това болно съзнание ме потресе извънмерно.
Кайрадис кимна и некромантката тихо напусна параклиса.
Макар че лицето на краля бе станало пепеляво, изражението му беше решително. Той се приближи до ковчега, грабна златистата наметка, която покриваше Нарадас до гърдите, и я захвърли на пода.
— Може би трябва да го завием с някаква дрипа — процеди през стиснатите си зъби той. — Не искам повече да гледам лицето на този отвратителен гролим.
— Ще видя какво мога да намеря, ваше величество — съчувствено каза Дурник и излезе в коридора.
Останалите стояха безмълвни. Кралят, опрял гръб в ковчега и стиснал зъби, се взираше в стената на параклиса.
След няколко минути ковачът се върна с едно скъсано парче зебло, покрито с ръжда и плесен.
— Намерих го в коридора, ваше величество — каза той. — С него беше запушена някаква дупка. Такова нещо ли искахте да ви донеса?
— Точно такова, приятелю. Ако обичаш, хвърли го върху лицето на тази мърша. Обявявам тук, пред всички вас, че няма да има погребение за този подлец. Крайпътен ров и две лопати пръст ще бъдат неговият гроб.
— Мисля, че ще са необходими малко повече лопати пръст, ваше величество — каза Дурник. — Той вече достатъчно е oвонял въздуха във вашето кралство. Не бихме искали да го замърсява още, нали? Ще се погрижа за това вместо вас.
— Харесваш ми, приятелю — отвърна кралят. — И ако обичаш, погреби гролима с лицето надолу.
— Ще се погрижим за това, ваше величество — обеща Дурник, кимна на Тот и двамата грубо сграбчиха тялото на Нарадас и го измъкнаха от параклиса.
Силк пристъпи до Закат и прошепна:
— Ето, Агачак вече е мъртъв. Ургит ще се радва да чуе това. Дали ще се съгласиш да изпратиш вестоносец да му го съобщи?
— Противоречията между брат ти и мен не са отслабнали чак дотам, Келдар.
— Кои сте всички вие? — попита настойчиво кралят. — Може би така нареченият ваш поход е просто поредната хитрина?
— Дойде време да се разкрием — заяви тържествено Кайрадис. — Вече не е необходимо да пазим тайна. Другите шпиони, които Зандрамас беше внедрила тук без знанието на Нарадас, не могат да общуват с нея без помощта му.