— Напълно в стила на Зандрамас — отбеляза Силк. — Тя няма доверие дори на себе си.
Гарион и Закат вдигнаха забралата на шлемовете, без да крият облекчението си.
— Зная, че кралството ви е изолирано от останалия свят, ваше величество — почна Гарион. — Но какви са знанията ви за другите земи и народи?
— Понякога моряци спират на това пристанище — отговори кралят. — Те ни носят новини, а също така и стоки.
— А какво знаете за събитията, които оформят облика на света в последно време?
— Нашите прадеди са носели със себе си много книги, господин рицарю, защото часовете в морето минават бавно и отегчително. Сред тях има и много исторически книги, които съм прочел до една.
— Добре — рече Гарион. — Така ще ни е по-лесно да ви обясним всичко. Аз съм Белгарион, кралят на Рива.
Кралят го изгледа с широко отворени очи.
— Богоубиеца? — попита той със страхопочитание.
— Виждам, че сте чули за това. — Гарион направи гримаса.
— Целият свят чу за това. Ти наистина ли уби бога на ангараките?
— Боя се, че да. Моят приятел е Кал Закат, императорът на Малореа.
Кралят започна да трепери.
— Кое е това велико дело, което успя да убеди вас двамата да оставите настрана наследствената си вражда?
— Ще стигнем до това след малко, ваше величество. Услужливият приятел, който погребва вън Нарадас, е Дурник, най-новият ученик на бог Алдур. Нисичкият ето там е Белдин, също ученик на Алдур, а онзи до него е Белгарат.
— Вечният човек? — пришепна кралят с приглушен, треперещ глас.
— Ще ми се да не парадираш толкова с този факт, Гарион — изрече обидено Белгарат. — Понякога това разстройва хората.
— Но спестява време, дядо — отвърна Гарион. — Високата дама с белия кичур е дъщерята на Белгарат, вълшебницата Поулгара. Дребничката червенокоса жена е Се’Недра, моята съпруга. Русокосото момиче е маркграфиня Лизел от Драсния, племенница на началника на драснианското разузнаване, а момичето с превръзката на очите, което изобличи Нарадас, е Кайрадис, пророчицата от Кел. Едрият мъж, който помага на Дурник, е Тот, нейният водач, а този е принц Келдар от Драсния.
— Най-богатият човек на света?
— Репутацията ми може би е малко преувеличена, ваше величество — скромно каза Силк. — Но работя усилено по въпроса.
— Младият мъж с русата коса се нарича Ерионд, наш много близък приятел.
— За мен е изключително висока чест да бъда в такава царствена компания. Кой от вас е Детето на Светлината?
— Това е бремето, което е отредено на мен, ваше величество — отговори Гарион. — Може би знаете — макар че това е преди всичко част от историята на алорните и техните пророчества, — че в миналото е имало срещи между Детето на Светлината и Детето на Мрака. Приближаваме се до последната им среща. Тя ще определи съдбата на света. Сега трябва да открием къде ще се проведе тя.
— В такъв случай вашият поход е още по-грандиозен, отколкото си представях, кралю Белгарион. Ще ви помогна с всичко, което е по силите ми. Ужасният гролим Нарадас ме подведе, принуждавайки ме да ви попреча. Нека всяко нещо, с което мога да ви подкрепя, послужи като извинение за тази грешка. Ще пратя кораби да потърсят мястото на срещата, където и да се намира то — от пясъчните брегове на Ибол до рифа Корим.
— Кой риф? — възкликна Белгарат.
— Корим, древни Белгарат. Той се намира на северозапад от този остров. Местоположението му е ясно отбелязано на картата, която търсехте. Нека се отправим към покоите ми — там ще ви го покажа.
— Мисля, че се приближихме до тъй желания край, Белгарат — рече Белдин. — Щом погледнеш картата, ще можеш да си вървиш у дома.
— За какво говориш?
— Това е краят на твоята задача, старче. И ние сме ти много благодарни за усилията, които положи.
— Не бихте възразили твърде упорито, ако дойда с вас, нали?
— Това зависи от теб, разбира се, но не бихме искали да пренебрегнеш нещо изключително важно заради нас. — Смехът на Белдин зазвуча злобно. Да дразни Белгарат беше едно от любимите му забавления.
Когато всички тръгнаха към входа на параклиса, Гарион забеляза вълчицата, която клечеше до вратата. Златистите й очи светеха, езикът й беше изплезен в особена, вълча усмивка.
17.
Приятелите следваха краля през слабо осветените пусти зали. Трескаво вълнение изпълваше Гарион. Бяха победили. Зандрамас се беше опитвала да им попречи, ала бяха победили. Отговорът на загадката бе съвсем близо и след като го намереха, срещата щеше да се състои. Нямаше сила на света, която би могла да я предотврати.