— Не ми е позволено да направя това, принц Келдар, дори и да знаех отговора.
— Искаш да кажеш, че не го знаеш? — попита недоверчиво той.
— Изборът още не е направен — отговори простичко тя. — Не мога да взема решение, докато не застана в присъствието на Детето на Светлината и Детето на Мрака. До този момент изходът ще остане неизвестен.
— Каква е ползата да си пророчица, щом не можеш да предсказваш бъдещето?
— Това събитие не подлежи на предсказания, Келдар — отвърна тя.
— Мисля, че е най-добре всички да поспим — предложи Белгарат. — Следващите няколко дни ще са напрегнати.
Вълчицата последва Гарион и Се’Недра и влезе с тях в покоите им. Се’Недра изглеждаше леко уплашена, но вълчицата отиде направо до леглото, постави предните си лапи на ръба и погледна критично малкото вълче, което спеше по гръб, вдигнало лапите си във въздуха. После погледна укорително Гарион.
„Личи си, че е надебелял — каза тя. — Твоята приятелка го е съсипала с прекалено хранене и глезене. Той вече е негоден да бъде вълк. Дори е изгубил вълчата си миризма.“
„Жена ми го къпе от време на време“ — обясни Гарион.
„Къпе го! — повтори вълчицата презрително. — Вълкът се къпе само в дъжда или докато преплува някоя река. — Тя се отпусна на задните си лапи. — Ще поискам услуга от твоята жена.“
„Ще й предам молбата ти.“
„Надявам се. Попитай я дали ще продължи да се грижи за малкия. Не й казвай направо, но я накарай да разбере следното: тя го е разглезила толкова много, че от него не може да излезе нищо друго освен кротко домашно кученце.“
„Ще предам молбата ти с внимателно подбрани думи.“
— Какво казва? — попита Се’Недра.
— Иска да знае дали ще искаш и в бъдеще да се грижиш за малкото.
— Разбира се, че искам! — Малката кралица коленичи, прегърна вълчицата през врата и обеща: — Ще се грижа за него.
„Забелязвам, че миризмата й не е неприятна“ — рече вълчицата.
„И аз съм го забелязал.“
„Сигурна съм, че е така“ — отвърна вълчицата, изправи се и безшумно излезе от стаята.
— Сега тя ще ни напусне, нали? — замислено попита Се’Недра. — Ще ми липсва.
— Защо мислиш така?
— Защо иначе оставя своето малко?
— Мисля, че има и друга причина за това. Тя се подготвя за нещо.
— Много съм уморена, Гарион. Да лягаме да спим.
По-късно, докато лежаха един до друг в леглото, сред кадифената тъма, Се’Недра въздъхна.
— Още два дни и отново ще видя детето си. Мина толкова много време…
— Постарай се да не мислиш непрекъснато за това, Се’Недра. Нуждаеш се от почивка, а мислите не ти дават покой и няма да можеш да заспиш.
Тя отново въздъхна и след няколко минути потъна в сън.
„Кайрадис не е единствената, която трябва да направи избор — изрече гласът в съзнанието му. — На теб и на Зандрамас също ви предстои избор.“
„Какъв е този избор?“
„Трябва да избереш своя наследник. Зандрамас вече е избрала онзи, който ще я наследи. Трябва да размислиш върху последната си задача като Дете на Светлината. Тя ще бъде изключително важна.“
„Предполагам, че някак ще ми липсва да нося това бреме върху плещите си, ала същевременно ще се радвам да се отърва от него. Ще мога да се върна към живота си на обикновен човек.“
„Ти никога не си бил обикновен, нали знаеш? Беше Дете на Светлината от момента на раждането си.“
„Ще ми липсваш.“
„Моля те, не ставай сантиментален, Гарион. Може да се отбивам от време на време, просто да видя как живееш. Сега поспи.“
На следващата сутрин Гарион се събуди и полежа малко в леглото. От много време се бе опитвал да не мисли за Зандрамас, ала сега нямаше друг избор освен да се изправи открито срещу онова, което му предстоеше. Имаше убедителни причини да я мрази, но…
Накрая се измъкна от леглото, облече се и отиде да потърси Белгарат.
Намери стария вълшебник, седнал заедно с Кайрадис в голямата всекидневна.
— Дядо — започна той. — Трябва да те питам нещо.
— В това няма нищо необикновено. Какво има този път?
— Утре ще срещна Зандрамас.
— О, така ли? Не знаех.
— Моля те, не говори така. Не ми е до шеги.
— Извинявай, Гарион. Днес съм малко притеснен.
— Боя се, че единственият начин, по който ще успеем да я спрем, е да я убием, а не съм сигурен, че ще мога да го направя. Торак беше друго нещо, но Зандрамас е жена.
— Е, беше. Мисля, че нейният пол вече няма никакво значение — дори и за самата нея.
— Все пак не смятам, че ще мога да го направя.