— Негово величество ме изпрати да съобщя на вас и вашите спътници, че корабът ви чака в пристанището, милорд — каза рицарят.
— Аз не съм… — започна Дурник.
— Остави, Дурник — рече Силк. — Господин рицарю — обърна се той към въоръжения мъж на вратата, — къде можем да намерим Негово величество, за да се сбогуваме с него и да му благодарим за любезността и гостоприемството?
— Негово величество очаква вас и приятелите ви на пристанището, милорд. Там той ще си вземе сбогом с вас и ще ви изпрати към великото приключение, което ви предстои.
— Тогава ще побързаме, господин рицарю — обеща дребничкият драснианец. — Крайно невъзпитано от наша страна е да караме един от най-великите монарси на света да ни чака. Ти изпълни своята задача по начин, който ти прави чест, господин рицарю, и всички сме ти задължени.
Рицарят се поклони, после се отдалечи по коридора.
— Къде се научи да говориш така, Келдар? — изненадано попита Велвет.
— О, скъпа лейди — отговори Силк с изключително достолепие, — не знаете ли, че поетът се крие и под най-обикновената външност? Ако ви е угодно, ще обсипя с обилни комплименти всяка ваша така пленителна ненадмината черта. — Той я огледа нагло от главата до петите.
— Келдар! — възкликна Лизел и цялата се изчерви.
— Знаеш ли, това си е забавление — подхвърли Силк. — След като се научиш да си изкълчваш езика с „бидейки“, „имайки предвид“ и „поради което“, започваш да долавяш известна мелодичност и ритъм в този начин на изразяване.
Гарион си помисли, че Силк май няма предвид точно това под „забавление“.
— Заобиколени сме от шарлатани, майко — въздъхна Поулгара.
— Белгарат — поде сериозно Дурник, — няма особен смисъл да взимаме конете, нали? Имам предвид, че ще се катерим по скалите и ще газим в плитчините, когато стигнем рифа. Няма ли жребците само да ни пречат?
— Имаш право, Дурник — съгласи се възрастният мъж.
— Ще сляза долу при конюшните и ще говоря с конярите — рече ковачът. — Вие тръгвайте. Аз ще ви настигна. — След тези думи той се обърна и излезе от стаята.
— Много практичен човек — отбеляза Поледра.
— Поетът се крие и под най-практичната външност, майко — усмихна се Поулгара. — Няма да повярваш колко голямо удоволствие ми доставя тази негова черта.
— Мисля, че е време да се махаме от този остров, стари вълко — каза Поледра кисело. — Още два дни и всички ще седнат да съчиняват лоша поезия.
След малко дойдоха слугите и взеха багажа им да го отнесат до пристанището. Гарион и неговите спътници минаха през залите на двореца и излязоха на улиците в Дал Перивор. Въпреки че утрото беше светло и слънчево, на запад се трупаха тежки облаци — плътни и застрашителни, които красноречиво говореха, че е твърде възможно времето над Корим да е мрачно и лошо.
— Трябваше да предвидя, че ще е точно така — въздъхна Силк. — Ще ми се веднъж — поне веднъж — едно от тези поразителни събития да се случи при добро време.
Гарион напълно разбираше какво се крие зад привидно лековатите му шеги. Никой не очакваше утрешния ден, без да изпитва дълбоко вълнение и дълбоко стаени опасения. Предсказанието, изречено от Кайрадис в Реон, че един от тях няма да преживее срещата, тегнеше смазващо над всеки ум и по начин, стар, колкото самия човек, всеки се опитваше да победи страховете си. Кралят на Рива си припомни нещо и изостана да поговори с пророчицата от Кел.
— Кайрадис — обърна се той към момичето с превързаните очи, — трябва ли Закат и аз да носим оръжието си, когато стигнем рифа? — И подръпна предната част на жакета, който беше облякъл с голямо облекчение тази сутрин. Надяваше се никога вече да не му се наложи да облича тялото си в стомана. — Искам да кажа, че ако срещата е изцяло сблъсък на умове, няма да има нужда от мечове, нали? Но ако ще има битка, трябва да сме подготвени.
— Прозрачен си като стъкло, Белгарион — нежно го смъмри тя. — Искаш да измъкнеш от мен отговори на въпроси, които ми е забранено да обсъждам с теб. Постъпи както искаш, кралю на Рива. Все пак благоразумието подсказва, че малко стомана няма да е излишна. Нали тръгваме на път, изпълнен с изненади и опасности.
— Ще следвам напътствията ти — засмя се Гарион. — Разумните ти съвети са пътят на мъдростта.
— Някакъв немощен опит за хумор ли е това, Белгарион?
— Бих ли направил това, света пророчице? — Той се засмя и закрачи към Белгарат и Поледра, които вървяха, хванати за ръка, зад Закат и Сади. — Дядо, мисля, че току-що успях да измъкна отговор от Кайрадис.
— Това е първият подобен случай — отговори старият вълшебник.